Мелиса Круз: Ветровете на Салем

Благодаря на Ричард Абейт, Ървин Стоф, Маги Фридман, Джейн Франсис, Моргана Розенбърг, Елън Арчър, Елизабет Дайсегаарт, Кери Колен, Марджъри Браман и всички от 3-Артс, Хиперион, Фокс 21 и Лайф Тайм за вярата им във вещиците и силата на магията.

Благодаря на Маргарет Стол, Алисън Ноел, Дебора Харкнес и Рейчъл Коун, невероятните писателки в моя живот, които отвориха сърцата си за вещиците. Вие всичките сте богини в моята книга!

Благодаря на Габриел Данчик за изследванията му за Салемския процес и вплитането им в историята. Всички неточности са само мои.

Благодаря на моето обично семейство и приятелите ми, които правят всичко това истинско!

Асгард — Свят на асите

Мидгард — Среден свят; Земя на хора

Алфхайм — Свят на елфите

Хелхайм — Царство на смъртта

Йотунхайм — Земя на великани

Муспелхайм — Първият от световете

Нидавелир — Свят на джуджета

Сварталфхайм — Земя на тъмните елфи

Ванахайм — Земя на Ваните

Имало една странна къща, построена в колониален стил, която се намирала в малък незабележим град до морето на най-североизточния връх на Лонг Айлънд. Там живеела една вещица със сребристи коси на име Джоана Бошан със своите две дъщери Ингрид и Фрея. Ингрид била руса и умна, на 30 и няколко години и работела като местна библиотекарка, докато младата Фрея, с поведение на тийнейджърка, била най-недисциплинираната и буйна барманка, приготвяла питиета в „Норт Ин“. Жените живеели тихо и самотно, потискайки своите естествени дарби, за да не нарушават Наредбата за Забрана за упражняване на магьоснически практики. Законът бил приет от Белия Съвет след всички съдебни процеси, водени срещу Салемските вещици. След като Фрея и Ингрид били обесени през 1692 г., окончателно били забранени и преустановени магьосническите практики.

Но тъй като били безсмъртни, момичетата се завърнали към живота, носейки белезите на преживяното, но вече по-предпазливи към света на смъртните.

В продължение на векове животът в малкия град се беше развивал с бързи темпове до момента, в който Фрея не се запозна и спечели сърцето на един много красив и богат филантроп — Бран Гарднър, чието семейство притежаваше имението „Феър Хейвън“ на едноименния остров Гарднър. Безпомощна срещу силата на собствените си чувства и желания, Фрея отпразнува своя годеж с една пламенна любовна връзка с по-малкия брат на Бран — Килиан. Той беше тъмнокос и излъчваше дяволска красота и очарование.

Следвайки повишеното внимание на Фрея към посоката на ветровете, вещиците скоро отприщиха своите истински сили — Джоана, чиято сила беше във възкресяването, връщаше мъртвите към живот. Ингрид беше лечителка, която можеше да вижда в бъдещето на своите пациенти. Тя започна да споделя своите магии и заклинания с всеки, който имаше сериозен семеен проблем. И дори даде амулет срещу изневяра на жената на кмета. Фрея беше опитна в разрешаването на сърдечни проблеми. Тя предлагаше различни опияняващи отвари и всяка нощ в „Норт Ин“ имаше бурни хедонистични лудории. На пръв поглед всичко изглеждаше безобидно и невинно, докато едно момиче не изчезна, а няколко жители на селото не се разболяха от необяснима болест, придружена с обрив. По същото време в местностите около Атлантическия океан се появи неизвестна отрова, която убиваше животните. Когато кметът умря, знаците на съдбата за миг показваха, че процесът срещу вещиците на Салем започват отново. Всички обвиняваха вещиците на Салем за това, което се случва.

Но те не бяха обикновени вещици, а „Феър Хейвън“ не беше обикновено имение. Опитвайки се да разгадае мистерията, Ингрид откри архаичен скандинавски символ в строителния план на имението. Но точно когато тя беше съвсем близо до разкриването на кода на този план, документът изчезна. Фрея откри, че беше хваната в капан в любовен триъгълник с Бран и Килиан, който траеше вече няколко века и датираше от времето на Асгард, когато беше преследвана от истинската си любов, Балдер, богът на радостта и забавлението, и неговия брат, Локи, богът на измамата.