Мелиса Круз - Ветровете на Салем

Какво ставаше с нея?

Възможно ли беше да я е обсебил демон, както преподобният Париш казваше в своята проповед? Тя беше добро и скромно момиче, както всички други момичета в домакинството на Пътнам. Защо тогава тя беше така внезапно споходена от такава дарба? Можеше ли изобщо някой да си пожелае подобна дарба?

— Глупаво дете, пожела ли си вече нещо? — попита Мърси, взирайки се с любопитство във Фрея, която току-що беше отворила очи.

Тя не си беше пожелала абсолютно нищо, но сега го направи: пожела си тя и Мърси да останат така завинаги, най-добри приятелки и нищо да не застава между тях.

— Готова съм — отвърна тя.

Мърси я посъветва да увие стеблото на теменужката — там, където тя се огъваше под венчелистчетата около стеблото на нейната теменужка. Така момичетата съединиха цветята си.

— Сега дърпай — каза Мърси, — и главата, на чието цвете се измъкне първа, нейно ще е желанието. Момичетата издърпаха стеблата на техните свързани теменужки. Главата на теменужката на Фрея изскочи и отлетя.

Мърси вдигна победоносно своята теменужка и изкрещя:

— Аз спечелих желание!

Фрея се радваше за своята приятелка, но в същото време беше нетърпелива.

— Нека да тръгваме! Хайде! — каза тя.

Мърси се преобърна на една страна, взирайки се замечтано във Фрея, като затъкна своята теменужка в бюстието си.

— Добре, но първо трябва да ти кажа една тайна — не се стърпя Мърси.

— Тайна! — попита Фрея — Обожавам нашите тайни!

Мърси се усмихна.

— Има един млад мъж, който е нов в града. Видях го да тренира с войниците на полето близо до кръчмата на Ингерсол в четвъртък — каза тя.

Фрея примигна към приятелката си.

— И какво? — попита тя.

— Красив, дързък младеж със зелени очи — добави Мърси. — Нетърпелива съм да го видиш. Доколкото зная, той вече е обещал на една прислужница, но ти трябва да видиш сама колко е красив.

Фрея потръпна при описанието на този мъж.

— Мислиш ли, че той ще посети семейство Пътнам? — попита тя.

— Може би, но е по-вероятно да успеем да го видим в църквата.

С тези приятни мисли двете станаха от тревата и тръгнаха по пътеката към реката.

По-късно тази вечер, след молитва и вечеря, след като замесиха хляба за следващата сутрин и го оставиха да втасва до вратата на огнището за през нощта и сложиха децата да спят, момичетата свалиха въжените си легла, висящи на няколко стъпки от земята, изтръскаха одеялата си и си легнаха на отблясъците на трептящата светлина от огъня.

Мърси протегна ръката си и Фрея преплете пръсти с нейните. Какво ако господарят се появеше внезапно и ги видеше със сключени ръце? Той не би одобрил такава показност на лична привързаност. Възможно беше да я интерпретира погрешно. Но те преплетоха пръсти по начина, по който бяха преплели стеблата на цветята си по-рано през деня. Когато сънят ги пребори, ръцете им се разделиха.

Рано на следващата сутрин Томас Пътнам закара момичетата до съдебната зала в град Салем. Пътят беше труден и минаваше през хълмчета, реки, заливи и скалист терен. Официалните събирания и процесии с участието на селяните трябваше да се провеждат в града, защото селището Салем все още не беше напълно независимо, за огромно раздразнение на Мистър Пътнам.

Фрея и Мърси бяха призовани като свидетели по един случай, свързан със спор между две кръстници. От една година тази история беше тема на разговори в цялото село. Момичетата трябваше да представят доказателства срещу обвиняемата Гуди Браун, която живееше близо до фермата на Пътнам. Някога Мърси беше работила за Гуди Браун, а Фрея често беше ходила до дома на семейство Браун, за да купи или размени изпечени продукти за къщата на Пътнам. Именно Мърси беше предложила услугите им на Мистър Пътнам, тъй като предполагаше, че разговорите между двете жени бяха досадни и скучни за него и изпитваше огромно желание да сложи край на всичко това. Той беше разбрал, че Мърси и Фрея ще бъдат повикани, за да дадат показания. Мърси беше развълнувана. Разумът й подсказваше, че това пътуване ще отнеме време, което означаваше, че няма да се занимават с домакинска работа и ще имат възможност да разгледат града, който Фрея досега не беше виждала. А Фрея се чувстваше доста виновна относно машинациите, които правеше Мърси, въпреки че знаеше, че тя го прави за добро.

Двете седяха свенливо до своя господар в горната част на каретата, докато тя се клатушкаше по каменистите пътища. Томас беше висок, широкоплещест и красив мъж. Гласът му беше басов, дълбок и властен. Той управляваше селището Салем по начина, по който управляваше и своето домакинство, но не обичаше да ходи в град Салем, защото това беше извън юрисдикцията му. Новите семейства, които се бяха заселили близо до пристанището, ставаха все по-богати от по-старите фермери, какъвто беше и той самият. Но те все повече не спазваха традиционните пуритански нрави, а това предизвикваше неговото неодобрение.