Мелиса Круз - Ветровете на Салем

— Ти си щастливка! Семейството е доста заможно — продължи Томас. — Те притежават много земя, наемат моряци, фермери и търговци. Колкото и последните да ме вбесяват, не мога да не призная, че се справят много добре с търговията на пристанището. Това ще бъде един полезен съюз, който ще ми даде по-голямо влияние в град Салем. А също така, разбира се, това ще бъде една огромна крачка напред и в твоя живот.

И той разтърси глава, смеейки се на себе си.

— Като си спомня, че преди време ти беше само едно сираче, което стоеше на вратата ни!

Замаяна, Фрея не знаеше какво повече да каже. Томас натопи отново перото в мастилницата. Тя се обърна, за да си тръгне и се отправи към масичката, за да вземе свещника.

— Не съм свършил — каза той.

— О! — обърна се тя.

— Нито дума за това! Знаеш, че селяните ще говорят помежду си, но аз искам първо да опознаеш мистър Брукс, разбира се. Въпреки това, не му позволявай да разбере, че съм те информирал за неговите намерения. Аз просто му казах, че ще обмисля предложението му, както и зестрата.

Той се раздвижи в креслото си.

— Трябва да се направи изключително точна преценка, Фрея! Мистър Брукс те е видял в съдебната зала и е впечатлен от теб. Ти си набожна и целомъдрена и аз вярвам, че ще останеш такава. Разбира се, нито дума на Мърси също. Зная, че двете сте много близки, но тя има склонност да говори много. Това е само между мен и теб! Съгласна ли си?

Фрея кимна.

— Да, сър! — каза тя почти останала без дъх, и напусна стаята.

На следващата сутрин Фрея се събуди със сериозно сърцебиене. До нея Мърси похъркваше леко. Русата й коса падаше върху лицето, а покритата й с белези ръка, висеше от въженото легло. През тъмните прозорци се прокрадваше първата слънчева светлина.

Фрея се изправи, запали една свещ, облече се, извади хляба от фурната и оправи леглото си. Постоя малко пред пещта и каза молитвите си. Помоли се първо за семейство Пътнам да бъдат в безопасност и да продължат да просперират. А след това се помоли да види Нейт, колкото се може по-скоро, още в същия ден, ако беше възможно. Тя приключи молитвата си с едно припряно „Амин“.

Навън беше тъмно и влажно, но сетивата й бяха завладени от аромата на цъфналите глицинии. Гроздовете на лозите висяха като цветя от асмата отстрани на господарския дом, встрани, от който тя се движеше в тъмнината.

Беше открила навеса и пътя до него, след като за първи път беше разбила маслото само с мисълта си за това. Оттогава ставаше по-рано от останалите, за да идва тук. Имаше нужда от малко време насаме, за да практикува способностите си. Днес дори тръгна по-рано от обикновено, за да си открадне повече време, да отиде в гората и евентуално още веднъж да срещне Нейт случайно. Вярваше, че ще я разбере и ще приеме дарбата й. Той беше мил и интелигентен човек и едва ли би я осъдил за това, което представлява. Неговият приятел Джеймс не я критикува, когато тя излекува глезена на Ани край реката.

Освен това, се чувстваше леко замаяна и радостна от силата на дарбата си особено когато можеше да приложи на практика способностите си. Вероятно заниманията й наистина бяха вещерство и окултизъм. Всичко това се възприемаше като нечестиво и отвратително. Повечето хора мислеха и вярваха, че това беше коварен замисъл на дявола. Но наистина ли беше вярно? Фрея не мислеше така. Тя го усещаше като нещо добро, чисто и полезно. Това, което правеше, щеше да я дамгоса като вещица и най-вероятно щеше да бъде обесена, но всичко беше извън нейния контрол. Нещата се случваха толкова естествено и тя просто не можеше да устои. Само имаше нужда да го прави все повече и повече.

Втурна се към обора, като почти не виждаше пътеката в тревата. Беше се научила инстинктивно да следва пътя, затова се промуши между едрите тела на кравите. Без да използва ръцете си, кравите започнаха да дават големи струи от мляко в кофата, която постави под виметата им.

От сламените гнезда в кокошарника излизаха яйца и политаха към кошницата й, докато кокошките кудкудякаха изненадано. След това заобиколи фермата и отиде до пристройката, за да провери ферментиралия хмел и да приготви по една бутилка за обяд и за вечеря. Трябваше да разбие и маслото, но за това използва магия, за да успее да го направи по-бързо и навреме. Беше изпълнена с енергия. Заклинанията, които устните й произнасяха, бяха като шепот. Тя нямаше представа откъде изскачат думите, които произнасяше — просто ги знаеше. И те я караха да се чувства леко замаяна и опиянена. Може би любовта й подсилваше действието на магията.