Мелиса Круз - Ветровете на Салем

— Нека да видим какво имаме тук. — Фрея повдигна полата на Ани и разгледа зачервения и подут глезен. — О, това е нищо.

Помоли Джеймс да й подаде кошницата, в която бяха билките, събрани по време на разходката. След това го помоли да набере малко ранилист, който растеше в тревата покрай реката. Когато той се върна, тя стри листата, донесени от него, и ги смеси с арника. Така приготвената смес сложи около глезена на Ани, шепнейки някакво заклинание.

— Ръцете ти са толкова успокояващи!

Джеймс и Мърси наблюдаваха и когато Фрея отдръпна ръцете си, отокът беше спаднал, а Ани отново можеше да ходи.

— Хитро момиче! — каза Джеймс, като гледаше с възхищение към Фрея. Тя сложи пръст на устата си и каза:

— Нито дума на никого за това, което се случи тук!

Той обеща да не казва нищо. Избра си камъни и се върна във фермата, като остави младите жени да направят всичко възможно Ани да изглежда представително в мокрите си дрехи.

— Всичко е толкова божествено! — отбеляза Мърси, докато крачеше из конюшнята, придържайки полите си. Напои коня през дървения улей с вода от кофата и през цялата сутрин не спираше да се усмихва, докато вършеше своята работа.

Фрея се разсмя над думите й, понеже бяха казани точно когато стояха сред оборския тор. Затова и с усмивка я попита:

— Божествено? Как така?

Те бяха в конюшните на Пътнам и се грижеха за жребеца на мистър Пътнам. Господарят искаше да го язди същия ден следобед. Конярят и ратаите чистеха конюшните, махаха калта и отстраняваха камъчетата от копитата на конете, миеха ги, хранеха ги, разхождаха ги и ги яздеха. Но Томас искаше да бъде сигурен, че неговият любим жребец е идеално поддържан и косъмът му е лъснат толкова добре, колкото и собственото му палто.

Фрея разреса гривата на коня, сложи длан на топлите мускули около врата му, като гледаше питащо към Мърси. След това прокара другата си ръка около бялото диамантено очертание под ноздрите му и пое устните му в дланта си. Другите коне в обора се раздвижиха, махайки с опашки и тропайки с копита, видимо развълнувани.

Мърси сложи ръце на сърцето си и прошепна страстно:

— Аз съм лудо влюбена, Фрея!

Тя подозираше, че Мърси ще каже точно това.

— Джеймс? — попита тя.

— Да, Джеймс, Джеймс, Джеймс! — Мърси се завъртя с кофата за вода, а името на Джеймс отекваше в цялата конюшня.

Фрея искрено се радваше за приятелката си, защото знаеше колко силни са такива чувства и как всеки би искал да ги изкрещи на целия свят с пълен глас.

— Това е чудесно! — каза тя.

— Зная, че е лудост дори да си мисля за това, защото аз съм просто една слугиня. Но вярвам, че и той ме обича — продължи Мърси — Забелязала ли си как ме гледа, Фрея?

Разбира се, Фрея не беше обърнала внимание на това, как точно гледа Джеймс към Мърси, но знаеше как той няколко пъти хвърляше погледи към самата нея, усмихвайки й се с предизвикателен блясък в очите. Което беше доста смущаващо на фона на чувствата към Мърси. Изглежда Джеймс флиртуваше доста безсрамно. Фрея нямаше намерение да наранява чувствата на приятелката си, затова не й спомена това. Но понеже не беше и лъжкиня, не знаеше какво друго да каже и просто обеща:

— От сега нататък ще обръщам повече внимание!

Вдигнаха полите си, за да не ги изцапат, затвориха вратата на стоилото на жребеца, взеха кърпите и се приготвиха да обработят конската амуниция с мас от норк. Мърси се зае със седлото, оставено на дървената греда, а Фрея отстрани една дървена треска, забита в юздите, премести се до купчината сено и седна.

Докато прокарваше кърпата по тях и ги лъскаше, тя прошепна:

— Аз също искам да ти призная нещо!

И се изчерви от щастие. Изглеждаше прекрасна на фона на нахлуващите през отворената врата слънчеви лъчи. Те огряваха лилавата престилка и белите й фусти, които се показваха над кожените ботуши.

— Признание? — попита Мърси. — Това звучи сериозно!

Фрея се усмихна, като нервно хапеше горната си устна.

— Аз също съм влюбена! — каза тя.

Мърси се обърна, събра полите си, седна до приятелката си и стисна ръката й.

— Трябва да ми кажеш всичко! Кой е щастливецът? Нямах никаква представа!

Любовта придаваше на големите сини очи на Мърси особен блясък. Устните й се отпуснаха и тя се изчерви. Беше почти красива.

— О, Мистър Брукс, разбира се! Ти не знаеше ли? — скептично попита Фрея.

Мърси се засмя, сякаш това беше най-веселото и приятно нещо, което чуваше.