Майте Карранса - Ледената пустиня

Този път Деметер не ме удари, нито ми отне пръчицата, но възмущението я задушаваше:

— Когато имаш проблеми, не идвай да ми искаш помощ.

— Нито пък ти на мен. Не възнамерявам да ти помогна да се докопаш до властта, нито пък да се караш с тези кресливи вещици.

Вместо отговор Деметер махна бързо с пръчицата си и унищожи костюма ми на Баалат.

— Все ми е едно. Ще си направя друг! — изкрещях сърдито аз.

Деметер отвори вратата и излезе.

Отношенията ни за малко да се изгладят, но аз се бях заинатила и задълбочих проблема.

След няколко минути Мерицел влезе на пръсти и тревожно ме погледна:

— Пак ли се скарахте?

Благодарих й за интереса с прегръдка. После станах от леглото и погледнах през прозореца. Сухите и студени дни в средиземноморските страни са ведри. Когато вятърът замита облаците, ясното небе проблясва, като че ли е лято.

Подмамват. Карат да си мислиш, че слънцето излъчва топлина и температурата е приятна, но всъщност под този приятен вид студът хапе. Мислех си за Деметер, за нейния вид на майка и защитница. Нейната нежна плитка, нейните опитни и обгръщащи ръце. Но беше и ще си остане студена магьосница. Магьосница, която предпочиташе да властва и да определя чуждите съдби, вместо да се опита да разбере собствената си дъщеря. Майка ми беше избрала политиката и в онзи момент чувствах дълбока омраза към племето. Взех си кърпа и се запътих към банята.

— Ще излизаш ли?

— Имам много неща да свърша преди тържеството — отговорих.

— Ще дойдеш на карнавала? — възкликна тя, докато пляскаше с ръце.

— Да, ама имам един проблем.

— Какъв?

Във въпроса се подразбираше желанието й да ми помогне.

— Нямам костюм, майка ми го взе.

Мерицел въздъхна облекчено.

— Няма значение. Ще ти помогна да си го ушиеш отново. Очарова ме змията.

Учудено я погледнах. Кървавата богиня, вещицата на любовта бе съблазнила Мерицел.

И тя, без да знае, пагубно реши съдбата си, както и моята.

И отново уших маскарадния костюм на Баалат. Ако първия път бе действие на невинно непокорство, то този път го направих умишлено. Шиех и шиех с огромното желание Деметер да узнае за кощунството и другите Омар да й натрият носа с провокацията ми.

Провокация е това: да търсиш скандал, полемика, а най-вече да станеш център на всички погледи и коментари. И го постигнах. Само как го постигнах…

И сега не съм дискретна, но тогава, на седемнайсет години — още по-малко. Обичах да привличам вниманието върху себе си. Косата ми беше дълга и къдрава. И в онази студена зима се запалих по минижупите, мрежестите блузи, високите ботуши, шеметните деколтета и ризи от кашмир в студени цветове. При едно от сезонните намаления си бях купила палто с качулка, което бледо напомняше пелерините на елфите. Малко преди тържеството се затворих в банята на университета с Шахида — една приятелка от Пакистан, и я помолих да ме научи да си гримирам очите като нея. Оттогава използвам черна сурма.

— Hello, Miss Cool — ме поздрави същата вечер Карла.

Подари ми един ръждясал пирон, който намери на пода, и самотен чорап, без другарче за чифт.

— Сигурно ще им намериш приложение.

Не знам дали го направих, за да й доставя удоволствие, или за да докажа, че не ме е страх, но я изненадах по време на вечерята с висящия от ухото ми пирон като обица и продупчения чорап на дясната ми ръка, направен като ръкавица без пръсти.

Чиста постановка.

Беше ясно, че предпочитам да съм в главната роля, отколкото да гледам филма от залата.

В нощта на карнавала аз бях главната героиня! И още как! Достатъчно е да ти кажа, че Карла отказа да дойде с мен, и то облечена като прелъстителка и боядисана като мулатка, носеше на главата си украшение, с което не можеше да премине през вратата.

— Не искам да съм незабележима, сякаш съм прозрачна.

— С тези цветове? Приличаш на дъгата.

— Ами затова де. Погледите на момчетата ще се насочват първо към мен, ще се плъзгат само по повърхността, предизвиквайки насмешката им, след което ще отскачат отразени и ще се впиват право в теб.

— Като карамбол!

— По-скоро бих го нарекла предварително обречен, уреден мач. Не може да си приятелка на толкова готина като тебе.

Карла беше шеговита и много откровена. Казваше каквото мисли и винаги ми натякваше, че като мина покрай някой строеж, отнасям погледите и подсвиркванията на строителите. Дали беше права, или не, но факт е, че ме заряза и не ми остана друго, освен да ида сама на тържеството.