Брандън Сандърсън - Легион - На една ръка разстояние

Йол ми бе предложил баснословна сума, за да го открия. Отказах му — но пък го накарах да откупи „Екселтек“ от мен за не по-малко баснословна сума, така че усилията ми не останаха невъзнаградени.

От Центъра за контрол и превенция на заболяванията не успяха да открият доказателства, че Панос е разпространил какъвто и да било патоген и в края на краищата решиха, че съобщението, което се беше изписало на екрана на компютъра му, е било просто празна заплаха, с която е целял да уплаши „ИЗ“. По-рано същата сутрин, Дион ми беше изпратил благодарствена бележка от свое име и от името на майка му, задето бях предотвратил кремацията на тялото. Още не им бях казал, че съм откраднал флашпаметта.

В нея се съдържаше ключът, както и… още един файл. Малък текстов документ, чието съдържание също беше шифровано. Останахме втренчени в него за известно време, но после забелязахме, че ключът е принтиран върху самата флашка. Глава деветнадесета от Царе, книга първа. Всяка поредица от думи и цифри (или съчетание от двете) би могла да бъде използвана като парола-ключ в асиметричното шифриране — въпреки че употребата на известни текстове като пасажи от Библията не беше особено сигурно решение.

Одри си излезе, но остави вратата открехната. Забелязах Тобиас, който стоеше отвън, облегнат на стената, скръстил ръце и облечен в един от привичните си ежедневни костюми без вратовръзка.

Вдигнах листа и прочетох кратката бележка, която Панос бе оставил.

„Е, явно съм мъртъв.

Не би трябвало да се изненадвам, но не смятах, че наистина биха направили такова нещо. Собствените ми приятели!“

Беше сгрешил. Доколкото бяхме успели да разберем, падането му наистина се бе оказало нещастен случай.

„Знаеш ли, че всеки човек представлява подвижна джунгла от бактерии? Всеки един от нас е биом, сам по себе си. А аз внесох в него една промяна. Нарича се staphylococcus epidermidis — щам бактерия, която всички носим в тялото си. В повечето случаи е напълно безобидна.

Промяната ми не е нещо особено сериозно — само една добавка. Няколко мегабайта данни, внедрени в ДНК-то. «ИЗ» ме следяха отблизо, но намерих начин да продължа работата си дори под надзор. Те обаче четяха и всичко, което пусках в интернет, затова реших да използвам техните камъни по тяхната глава. Вкарах информацията в бактериите, които се съдържаха в собствената ми кожа, и им стиснах ръцете един по един. Обзалагам се, че щамовете на моята видоизменена бактерия вече са се разпространили по целия свят.

Тя не вреди на тялото по никакъв начин. Но щом четеш този файл, значи вече имаш и ключа, с който да дешифрираш онова, което скрих. Решението е твое, Дион. Оставям го в твои ръце. Ако решиш да направиш ключа публично достояние, всички ще разберат в какво се е състояла работата ми. Ще знаят с какво се занимават «ИЗ» и никой няма да разполага с нечестно предимство.“

Останах загледан в листа за известно време, след което го сгънах и мълчаливо го прибрах в задния си джоб. Тръгнах към вратата.

— Ще го направиш ли? — попита Тобиас, когато се изравних с него. — Ще го разпространиш ли?

Извадих флашката.

— Дион не спомена ли, че иска да основе фирма заедно с брат си? Да излекува всички болести? Да помага на човечеството?

— Нещо такова — потвърди Тобиас.

Подхвърлих флашката във въздуха и я улових.

— Засега ще задържим това, но ще му го изпратим в деня, когато се дипломира. Може би мечтата му не е така мъртва, както той смята. Най-малкото, длъжни сме да почетем желанието на брат му. — Поколебах се за момент. — Но първо ще видим дали няма да можем да дешифроваме информацията вътре, за да проверим дали не е опасна.

Връзките ми във ФБР потвърдиха догадката на аспектите ми, че заплахата от рак е измислица на Йол — искал бе да ме накара да действам по задачата си възможно най-бързо. Но нямахме представа върху какво е работел Панос в действителност. Бе открил някакъв начин да скрие това дори от останалите в „ИЗ“.

— От техническа гледна точка — отбеляза Тобиас, — тази информация е собственост на Йол.

— От техническа гледна точка — възразих аз, като прибрах флашката обратно в джоба си — тя е и моя собственост, понеже притежавам част от компанията. Затова нека просто я наречем моята част.

Подминах Тобиас и се запътих към стълбите.

— Забавното — добавих аз, като опрях ръка на перилото, — е, че през цялото време търсихме труп, а информацията просто не беше у него. Беше у всеки срещнат човек.