Брандън Сандърсън - Легион - На една ръка разстояние

Прибрах телефона в джоба си, взех си пистолета от Зен и кимнах на Одри.

— Да идем да вземем тялото.

Заварихме госпожа Махерас все още в градината. Бе коленичила и продължаваше да засажда, да подхранва, да се грижи.

Запътих се към нея. От начина, по който ме погледна, разбрах — вече беше осъзнала, че тайната ѝ е разкрита. Въпреки това коленичих до нея и ѝ подадох един кашон, пълен с вече наболи стръкове цветя, когато махна с ръка към него.

В далечината се чуваха сирени.

— Необходимо ли беше това? — попита тя, без да поглежда към мен.

— Съжалявам — отговорих, — но да.

Бях изпратил съобщение на Йол — знаех, че федералните ще го прочетат първи. Зад мен се приближиха Одри, Тобиас, Айви и доста посърналият Джей Си. Бях единственият, който виждаше сенките, които хвърляха на светлината на залязващото слънце. Пречеха да видя Дион, който бе застанал точно зад тях. Бяхме ги заварили, докато вървяха по пътя на километри от къщата в покрайнините на града и се опитваха да ни настигнат.

Бях уморен. Господи, колко само бях уморен. Понякога, увлечен от събитията и поддържан от адреналина, човек забравя. Но когато нещата утихнат, изтощението отново се стоварва отгоре му.

— Трябваше да го предвидя — повтори Айви, скръстила ръце. — Трябваше. Повечето течения в православното християнство са твърдо против кремацията. Възприемат я като оскверняване на тялото, което трябва да чака възкресение.

Така се бяхме съсредоточили върху информацията, внедрена в клетките на Панос, че дори не се бяхме замислили за възможността да съществува напълно различна причина някой да иска да се добере до тялото. Толкова важна причина, че да е в състояние да накара една иначе почтена и уважаваща закона жена и нейния свещеник да извършат кражба.

В известен смисъл, бях дълбоко впечатлен.

— Била сте чистачка като по-млада — казах. — Трябваше да разпитам Дион по-подробно за живота ви, за местата, където сте работила. Той спомена, че сте вършила тежка работа, за да издържате него и брат му. Но не го попитах какво точно има предвид.

Тя продължи да засажда цветята на гроба на сина си, скрит в градината.

— Престорила сте се на чистачката от моргата — продължих. — Предполагам, че сте я подкупила, и тя ви е отстъпила мястото си за една вечер — след като свещеникът е залепил парчето тиксо на вратата. Това наистина е бил той, а не някакъв измамник. Решили сте да прибегнете до такава крайност заедно, за да спасите тялото на сина си от кремация.

— Какво ме издаде? — попита госпожа Махерас, докато сирените приближаваха насам.

— Имитирахте поведението на чистачката точно — отговорих аз. — Прекалено точно. Почистихте банята, а след това се подписахте на списъка, окачен на вратата, за да докажете, че работата е свършена.

— Упражнявах подписа на Лилия, докато вече можех да го пресъздавам съвършено! — каза госпожа Махерас, като ме погледна за пръв път от началото на разговора.

— Да — съгласих се аз и ѝ показах едно от листчетата с номера на библейски стихове, които бе пъхнала в джобовете на сина си. — Но вписахте и времето, в което сте приключила с почистването, без да сте се упражнявала да имитирате цифрите на Лилия.

— Имате много характерна нула — обясни Одри с изражение на невероятно самодоволство.

В крайна сметка, случаят не бе решен от криптографията. Достатъчна ни беше добрата, стара графология.

Госпожа Махерас въздъхна, заби лопатката в рохката пръст и склони глава в тиха молитва. Аз също се наведох почтително. Айви последва примера ми, Джей Си — също. Тобиас се въздържа.

— Значи пак ще го вземете — прошепна тя, след като приключи.

Не откъсваше поглед от земята пред себе си, вече осеяна с цветя и домати.

— Да — отговорих аз, изправих се и изтупах колена. — Но смятам, че поне ще се отървете леко за това. Правителството не класифицира труповете като собственост, затова стореното от вас всъщност не се счита за кражба.

— Слаба утеха — промърмори тя. — Все пак ще го вземат, за да го изгорят.

— Вярно — отговорих аз с нехаен тон. — Но, от друга страна, как можем да сме сигурни какви тайни е скрил синът ви в тялото си? Внедрил е секретна информация в самото си ДНК. Кой знае какво може да съдържа тя. Един точен намек, направен по точното време, би подтикнал правителството да проведе много, много задълбочено проучване.

Тя вдигна поглед към мен.

— Учените още спорят за броя на клетките в човешкото тяло — обясних аз. — Напълно е възможно да са трилиони. А може би и много повече. Би отнело цели десетилетия да се претърсят до последната — занимание, с което силно се съмнявам правителството да се наеме. Но ако решат, че вътре може да има нещо важно, сигурно ще сложат трупа на съхранение за всеки случай — нали може да им се наложи да го претърсят по-обстойно в някакъв момент. Няма да е същото като погребалната церемония, която искате — но няма да бъде и кремация. Мисля, че църквата прави изключения за посмъртните донори на органи? Може би би било добре да погледнете въпроса от тази гледна точка.