Брандън Сандърсън - Легион

След това направи пауза за драматичен ефект. Джей Си се прозина.

— Проблемът с всяка от тях — отговорих аз, като подхвърлих снимките обратно на масата, — е че автентичността им няма как да се докаже отвъд всякакво съмнение. Показват неща, които не могат да бъдат сравнени с друг, надежден източник, понеже такъв не съществува. Затова и няма как да се открият дребните разлики, които иначе биха могли да ги изобличат като фалшификати.

— Наблюдавала съм лично как работи устройството — отговори Моника. — Бе изследвано в строго научни условия. Влязохме в една предварително почистена и подготвена стая, взехме по един лист хартия, нарисувахме по нещо на гърба и вдигнахме листата високо. След това ги изгорихме. Изобретателят на устройството влезе в стаята и направи няколко снимки. На тях се виждаше ясно как стоим в помещението, вдигнали листовете, на които личаха същите рисунки.

— Прекрасно — отвърнах аз. — Сега остава и да ми дадете някаква обективна причина да повярвам на думите ви.

— Можете да го изпробвате лично — каза тя. — Да го използвате, за да отговорите на който исторически въпрос пожелаете.

— Или по-точно можеше да го направим — обади се Айви, — ако не беше откраднато.

— Бих могъл да го направя — повторих аз, като се доверих на думите ѝ. Инстинктите ѝ по време на разпит бяха много изострени, затова понякога ми подсказваше какво да кажа. — Само че устройството е било откраднато, нали?

Моника се облегна назад на стола си и смръщи вежди.

— Не е трудно да се досети човек, Стив — обясни Айви. — Ако всичко бе минало по план, тя изобщо нямаше да бъде тук сега. А ако наистина искаше да ти докаже, че казва истината, щеше да е донесла фотоапарата, за да ти го демонстрира. Бих била склонна да повярвам, че е оставен на съхранение в някоя лаборатория, понеже е прекалено ценен да се изнася навън… Само че в този случай тя щеше да ни покани на своя територия, вместо да дойде при нас. Придава си хладнокръвен вид, но всъщност е отчаяна. Виждаш ли как потупва с пръсти по облегалката на креслото? И как предпочете да остане права през първата част от разговора — сякаш за да изглежда по-внушително? Седна, само защото се почувства неудобно на фона на твоето спокойно, отпуснато поведение.

Тобиас кимна.

— „Никога не прави прав онова, което можеш да направиш седнал, и седнал — онова, което можеш да направиш легнал“. Китайска пословица, чието авторство обикновено се приписва на Конфуций. Поради липсата на съхранени оригинали от неговите текстове, разбира се, почти всичко, което приемаме за негово, е в по-голяма или по-малка степен догадка. По ирония на съдбата, едно от малкото неща, за които сме сигурни, че наистина е проповядвал, така нареченото „Златно правило“ — а заслугата за него често се приписва на Исус от Назарет, който всъщност е перифразирал същата идея…

Оставих го да говори, заслушан в интонацията на спокойния му глас, която ту се издигаше, ту спадаше, като морски вълни. Онова, което казваше, не беше важно.

— Да — продума най-после Моника. — Устройството беше откраднато. Затова и съм тук.

— Значи имаме проблем — казах. — Единственият начин да се уверя в автентичността на тези снимки е да изпробвам устройството. Но ще получа тази възможност само ако изпълня задачата, която ми поставяте. Което означава, че има голяма вероятност да направя онова, което искате от мен, и в края на краищата да се окаже, че сте ми изиграли номер.

Тя постави нова снимка на масата — жена със слънчеви очила и дълго манто, застанала на една гара. Фотографът я беше снимал отстрани, докато тя изучаваше таблото горе.

Сандра.

— Опа — обади се Джей Си.

— Откъде взехте тази снимка? — попитах настойчиво и се изправих от стола.

— Казах ви…

— Достатъчно с измислиците! — стоварих аз дланите си на масичката за кафе. — Къде е тя? Какво знаете за нея?

Моника се отдръпна. Очите ѝ се разшириха. Хората не знаят как да се държат с шизофрениците. Чели са истории за тях, гледали са филми. Боят се от нас, макар че статистиката доказва, че не сме по-склонни на насилие от един обикновен човек.

Разбира се, някои от изследователите, които написаха научни трудове за мен, твърдят, че не съм шизофреник. Половината смятат, че просто си измислям. Другата половина — че състоянието ми е нещо различно, нещо ново. Но за каквото и да става въпрос, и както и да работи мозъкът ми, досега съм се натъквал само на един човек, който сякаш наистина ме разбираше . И това беше жената на снимката, която Моника току-що остави на масата.