Карън Ченс - Прегърни нощта

— Искам Тами да бъде освободена и обвиненията срещу нея да отпаднат.

— Каси!

Чух възбуденият шепот на Тами зад гърба ми, усетих как очите й прогаряха дупка във врата ми, но преглътнах думите, за които знаех, че тя се надява да чуе.

Тя искаше да настоявам да се премахнат училищата, където маговете ходеха, но аз бях по-наясно с нещата. Консулът можеше и да направи нещо относно един затворник, но да се опита да промени цялостната политика на Кръга, бе абсолютно невъзможно. Тя нямаше такъв авторитет и да моля за нещо, което не можеше да направи, само щеше да ме накара да изглеждам така, сякаш не исках да помогна на Мирча в действителност. Вече бях поискала повече, отколкото си мислех, че мога да получа — да поставя като условие отпадането на обвиненията вместо простичкото освобождаване на Тами. Нямаше да успея да постигна нищо по-добро. Не и тази нощ.

— В замяна аз ще използвам контразаклинанието и ще освободя лорд Мирча от проклятието — продължих.

Този път Консулът не премигна.

— Добре. Но ще вземеш един от нас с теб.

— Планирах да взема Алфонс… — започнах аз, но тя ме прекъсна.

— Не. Сенатор.

Страхувах се от това. Защо само да освободи Мирча, при положение че имаше възможност да сложи ръка на Кодекса? Само че това нямаше да стане. Не бях преминала през всичко това, за да дам толкова сила в ръцете на вампирите. За щастие, тя не бе назовала никой сенатор. Усмихнах се и дори не се опитах усмивката ми да е по-мила от нейната. — Дадено.

Аз се приземих върху покрива на Данте две седмици по-рано в миналото и почти припаднах. Краката ми бяха върху бетон, но полата ми се развяваше от лек вятър. Сграбчих едната страна на кулата, толкова силно, че си одрах кожата, леко треперейки и тогава осъзнах, че още няколко инча вляво и щях да се приземя в нищото. Но това не се случи, бях успяла и след няколко секунди се опитах да пусна голата скала и да се огледам наоколо. Всичко бе някак си странно тихо: шумът от трафика бе приглушен и нямаше никакви доловими звуци от битка. Всичко изглеждаше нормално, светлините на стриптийз бара блещукаха в далечината, осветявайки допълнително осеяното със звезди небе. Но внезапно ме удари порив на вятъра от основата на кулата, толкова силен, че ме накара да отстъпя крачка назад, а заедно с него се появи миризмата на барут и озон. Изглежда, бях на правилното място.

Премествайки се внимателно към края на покрива, видях простиращия се отдолу паркинг, който разкриваше картина на пълен хаос. Синият дим се бе разсеял от едната страна и се виждаха изгорели и надупчени коли, голям брой видимо мъртви тела и Томас, стоящ начело на тълпа любопитни зяпачи. Той изглеждаше като Оби-Уан, докато плъхолаците се изтегляха през задната врата, оставяйки кървава следа по земята. От другата страна на паркинга, по-далече от улицата, бе започнало почистването. То бе прекъснато за кратко от един вампир, който притича през паркинга, размахвайки яростно ръце, а от задната част на якето му се издигаха пушеци. Мирча се тръгна, за да се намеси, докато още вампири се изсипаха от няколко сребристи лимузини от далечната страна на казиното. Мирча подчини полуделия вампир само с една дума, а няколко други скочиха към него с одеяла, потушавайки пламъците. Малко след това видях себе си, Франсоаз и една блестяща точка, за която предположих, че е феята.

Освен Мирча никой друг явно не забеляза тяхното заминаване. Повечето от неговите вампири бяха прекалено заети да гасят пламъците — когато всяка една заблудена искра може да бъде смъртоносна, трябва да внимаваш особено много. Огледах се към другите места на кипяща дейност и забелязах, че всички са доста разсеяни. Томас говореше с две ченгета, докато Луис-Цезар подкрепяше по-младата моя версия, за да мога аз да споря с Приткин. Това беше добра възможност, която трябваше да използвам.

Пренесох се зад Мирча.

— Липсвах ли ти?

Той завъртя глава, а очите му се разшириха. Погледна към мястото, където моето друго аз се беше изпарило, след което отново погледна назад.

— Какво е това?

Огледах го набързо. От височината на покрива не можех да кажа това, но той изглеждаше малко поопърпан. Якето му бе изгорено по дължината на целия гръб, а отзад се вееха малки парчета черен плат подобно на ленти за Хелоин. Половината му коса се бе измъкнала от лентата, която я придържаше, падайки върху част от едната му скула, а върху брадичката си имаше пепел. Поне ризата изглеждаше добре: тя бе направена от тежка китайска коприна с малки клечици за закопчаване вместо копчета и изглежда, че бе предпазена от изгарянето от якето му.