Карън Ченс - Прегърни нощта

— Какви слухове?

— Не си ли чула? В Кръга се говореше, че те ще започнат задължителните манипулации в момента, в който децата пораснеха достатъчно.

Намръщих се.

— За какво?

— Да се подсигурят, че те няма да могат да се възпроизвеждат, че няма да могат да замърсят скъпоценния им генетичен код, дори и да успееха някак си да се измъкнат!

— Това е нещо, което Кръгът ще отрече — вметна Марлоу меко.

Тами се обърна яростно към него.

— Проклетият Кръг не би признал нищо, дори да ги измъчваш!

През главата ми мина мисълта, че само Тами нямаше да помисли, преди да се обърне по този начин към господар вампир пред половината Сенат, когато Марлоу отстъпи крачка назад. Той вдигна ръце, устата му се разтегна в усмивка, която почти успя да скрие.

— Никога не съм казвал, че им вярвам!

— Но защо си тук? — попитах. — Имам предвид, знам, че си нарушила закона, но не е нищо толкова сериозно.

Да заключиш една майка в един от най-охраняваните затвори, които притежаваха, ми се струваше малко пресилено, дори и за Кръга. Марлоу повдигна вежда.

— Да издухаш половин дузина обучени магове на кръга не е ли достатъчно? Оу, но аз забравям с кого разговарям.

Аз му се намръщих, но тогава осъзнах какво каза. Прехвърлих мръщенето си към Тами.

— Чакай малко! Ти си член на терористична организация?

Тя се намръщи, приглаждайки полата си.

— Приличам ли ти на такава?

Имайки предвид какво бе преживяла, помислих си, че изглежда доста добре. Но това не значеше, че щях да се съглася с нещата, които правеше.

— Какво, по дяволите, си мислеше?

— Мислех си, че трябва да измъкна сина си оттам! Но след като освободих Джеси, той започна да ме моли да се върне, за да вземе някои приятели. И тогава те имаха приятели, след това приятелите имаха приятели… И понякога защитните заклинания не са единствената пречка, особено когато се разбра, че мога да ги преодолея. Кръгът започна да ми поставя разни глупави капани, така че аз започнах да използвам експлозиви и… всичко излезе извън контрол.

— Оу.

Премигнах и осъзнах, че ми е трудно да припозная лудия терорист в жената, която познавах. Разбира се, вероятно пред нея стоеше същия проблем с мен.

— Но Кръгът постави капан и аз се хванах и сега те искат от мен имената на всички, които са ми помогнали да намеря дом за децата. А аз няма да им ги дам. — Тя се загледа малко по-дълго в Марлоу. — Не ме интересува какво ще ми направите. Вие, проклети вампири, може да ме пресушите до капка, но няма да ви кажа проклетите…

— Не за това си тук — казах й, намесвайки се. Да проявиш дух е едно; да обидиш Сената е нещо коренно различно. Аз вече достатъчно бях направила по въпроса и за двете ни. — Искам да видя Мирча — казах на Марлоу, придърпвайки Тами зад себе си.

— Той е неразположен.

— Вече ми каза това. Въпреки всичко искам да го видя.

Изражението на Марлоу стана безизразно с ужасяваща скорост, която понякога бе типична за вампирите.

— Не — каза ми той сериозно. — Не мисля, че ще стане.

— Къде е той — настоя Алфонс.

Той и Сал благоразумно бяха стояли настрана, но сега излязоха напред. Един от гардовете на Сената тръгна да ги пресрещне, но Марлоу махна с ръка и той отстъпи.

— Той трябваше да бъде преместен в по-добре охранявана зона. — Марлоу ме погледна. — В момента имам нужда от всеки агент; нямам човек, който да пази лорд Мирча.

— Да го пази?

Тази дума нямаше никакъв смисъл, когато ставаше въпрос за Мирча. Той беше вампир първо ниво. Те ходеха там, където си искаха.

— За какво говориш?

— Мирча се опита да си тръгне, предполагам, че за да те открие. Но той не контролираше напълно способностите си. Ние не знаехме какво може да направи, ако избяга сред хората в това състояние. — Марлоу изгримасничи. — Той не беше… особено доволен, ако някой не задоволеше желанието му. Имам шестима мъже в критично състояние, които могат да свидетелстват за това.

Преглътнах и се опитах да си придам безразлично изражение. Не мисля, че успях. Когато Мирча мислеше трезво, той ме отпрати. Ако сега се опитваше да ме проследи, това означаваше, че нещата се бяха влошили по-бързо, отколкото очаквах.

— Къде. Е. Той? — повтори Алфонс. — Не ме карай да изям лицето ти. Сал сграбчи ръката му, докато Марлоу само го погледна раздразнено. Той определено не смяташе, че Алфонс е особено интелигентен. Това беше мнение, което бях готова да споделя. Да предизвикаш, който и да е от членовете на Сената, никак не бе умно, но да опонираш на шефа на шпионите, си беше чисто самоубийство, особено за някой, който бе едва трето ниво вампир.