Карън Ченс - Прегърни нощта

— Какво? — Алфонс очевидно се бе объркал, но Сал изглеждаше замислена. Започнах да се чудя кой в действителност беше лидерът в това партньорство.

— Сега ти си Пития — каза тя бавно. — А проклятието кореспондира със силата. — Очите й внезапно се разшириха. — О, по дяволите.

Всичко ми просветна. Никога не съм мислила, че Сал е глупава. Дори напротив, тя се досещаше за нещата много по-бързо от мен.

За да може да разбере и Алфонс, аз обясних.

— Когато Мирча е поставил проклятието върху мен, той е бил най-могъщата страна от всички, които са били замесени, така че то е било под негов контрол. Предполагало се е, че то ще бъде вдигнато, преди да стана Пития, но това не се случи. И сега Мирча се страхува, че моята сила ще превземе неговата. Така че, ако изпълним проклятието, той ще бъде мой слуга, а не аз негов.

Алфонс изглеждаше като някой, който е бил замерян с тухли. Оставих го да проумее нещата и се обърнах отново към Консула.

— Тони има портал — казах й аз грубо. — Той го използваше за своите контрабандистки дейности. Може да го използвате да пратите Мирча във Феерия, където ефектът на проклятието ще отслабне. Там той ще може да се контролира.

— Феите няма да го позволят.

Красивата маска бе отново на мястото си, толкова перфектна, че почти си помислих, че съм си въобразила предишното й състояние.

— Тъмните ще го приемат. Аз имам уговорка с краля им. А един от неговите слуги е на разположение да ескортира Мирча до двореца, така че никой няма да го нарани по пътя. Всичко, от което имаме нужда, е сила, с която да захраним портала.

Сръчках Били метафизически. Съмнявах се, че има смисъл да го питам дали ще стане гледачка на една фея с ужасен нрав, но просто нямах избор. Не вярвах на Радела.

— Убеди се, че тя няма да измами Франсоаз — казах му.

— И как ще направя това?

— Тя може да те чуе — напомних му. Поради някаква причина тя никога не бе имала проблем с това, дори и в нашия свят. — Кажи й, че сделката ще приключи, ако пробва нещо.

Били се измъкна наполовина от огърлицата и ми се ухили.

— Това е добра възможност.

— И не спори с нея!

— Разбира се, че не. — Той се направи на обиден.

— Това няма да реши проблема по своето същество — настоя Консулът, игнорирайки моя разговор сама със себе си. Главата на змията зад нея се разгъна, дълга, бавна вълна, която се понесе надолу по бляскавия кафтан. Не знаех дали това значи нещо, така че го игнорирах.

— Работя върху окончателното решение на проблема.

Надявах се, че нямаше да се стигне дотук, имайки предвид как тя щеше да ми отговори, но просто нямах други възможности.

— Има контразаклинание.

— Няма. Всичките ни експерти са единодушни относно това.

— Тогава вашите експерти грешат. Контразаклинанието се съдържа в Кодекса на Мерлин.

Марлоу ме гледаше с увеличаващо се разбиране. Той беше там, когато кралят на тъмните феи ми възложи да намеря проклетото нещо, когато открих, че има начин да се измъкна от проклятието.

— Намерила си го — каза той меко.

Поклатих глава.

— Не още. Но знам как да го взема.

— Ти ще ми кажеш — проговори Консулът. Това не беше въпрос. — Аз ще изпратя хора да го вземат и ако казваш истината, ще заповядам да освободят лорд Мирча. Ти ще останеш тук, докато ми донесат Кодекса.

— Вие не разбирате — казах аз, опитвайки се да говоря спокойно. — Той не е някъде, той е някога! Аз съм единственият човек, който може да го вземе. Работих върху това повече от две седмици.

Консулът просто ме гледаше. За момент се уплаших, че тя можеше да изпадне в едно от нейните състояния на безвремие, което можеше да продължи от няколко минути до няколко дни, но тогава тя премигна.

— Защо да ти вярвам, че искаш да помогнеш на един от нас?

— Един от вас? — Махнах раздразнено с ръка. — С изключение на нещото с пиенето на кръв, на практика аз съм една от вас!

Върху лицето й се появи усмивка, която никога преди не бях виждала. След като я погледнах, се надявах, че ще е последната.

— Ако това беше така, ти отдавна щеше да си мъртва заради неподчинението си!

И така започнаха смъртните заплахи. Определено бележехме напредък.

— Ако исках да нараня Мирча, защо да идвам тук? — попитах. — Какво по-лошо наказание можех да му наложа в сравнение с това, което вече му е наложено? Ако исках той да страда, просто щях да стоя настрана. Така че вие знаете, че искам да помогна.

— И какво искаш в замяна?

Най-накрая стигнахме до същността на въпроса.