Карън Ченс - Призована от сенките

Всеки ден, който започваше в пълния с демони бар, в казиното, проектирано да изглежда като Ада, не бе вероятно да завърши добре. Но всичко, което си мислех в този момент беше, че в един бордей би трябвало да е по-забавно — особено такъв за дами, обслужвани от красиви инкубуси. Но демоните любовници се бяха отпуснали нещастно по масите си, държейки главите си, сякаш имаха болки и тотално игнорираха своите събеседници. Дори Казанова, изтегнат пред мен, не изглеждаше щастлив. Неговата поза бе непреднамерено прелъстителна — предполагам, че това е въпрос на навик — но неговото изражение не бе толкова приятно.

— Добре, Каси — сопна се той, когато едно от неговите момчета започна да ридае неудържимо. — Кажи ми какво искаш, след което ги махни, по дяволите, от тук! Трябва да въртя бизнес!

Той имаше предвид трите стари жени, които се бяха настанили на столовете на бара. Те бяха натъжили сатирите, които сервираха, и то на място, където цялото внимание бе съсредоточено към някой от вида им. Това не беше изненадващо: никоя от тях не изглеждаше на по-малко от 100 години и най-характерният им признак бяха сплъстените, мазни кичури — сиви от раждането им — които се спускаха в оплетена мрежа към пода. Аз се опитах да измия косата на Енио — чието име значеше „ужас“ — миналата вечер, но шампоанът на хотела не подобри особено положението. Отказах се, след като открих нещо, което приличаше на полуизгнил озъбен плъх зад лявото й ухо.

Косата им беше едно предимство, което отвличаше вниманието от лицата им, така че не се забелязваше веднага, че имаха едно око и един зъб помежду си. Енио се бе опитала да вземе окото от сестра си Дено (страх), защото искаше да огледа ужасения сервитьор. Междувременно Пемфредо (тревога) използва зъба, за да отвори пакетче фъстъци. Най-накрая тя се отказа и напъха цялото целофанено пакетче в устата си, дъвчейки го доволно.

Някога смятах, че Греите 1са мит, измислен от отегчените (и доста чудати) гърци няколко хиляди години преди изобретяването на телевизията. Но очевидно това не беше така. Наскоро се бях сдобила — добре де, откраднала — няколко нещица от Вампирския Сенат, органът, който контролираше действията на всички вампири в Северна Америка, и се опитвах да разбера какво представляват. Първото от тях, което изследвах, многоцветна сфера в черно дървено ковчеже, бе започнало да блещука в момента, в който го бях извадила. Едно кратко проблясване на светлина и имах вече посетители.

Не можех да разбера защо триото беше затворено, особено в такова важно място като вътрешното светилище на вампирската крепост. Те бяха изключително дразнещи, но не и особено опасни, освен може би за рум сервиза. Затова аз помъкнах момичетата с мен, защото трябваше или да направя това, или да ги оставя в хотелската стая без наблюдение. Те бяха доста енергични за възрастни жени, а аз нямах достатъчно време, за да ги забавлявам.

Оставих ги в преддверието на три никелови стола, докато отивах да си свърша работата, но разбира се, те не останаха там. Като три древни деца, тяхното внимание трудно можеше да бъде задържано за дълго от нещо. Те влязоха в бара малко след мен, носейки няколко, без съмнение придобити нечестно, сувенира. Дено беше сграбчила малко червено плюшено дяволче в ръката си и ми бе дала снежен глобус, преди да се насочи към бара. Той съдържаше пластмасов макет на казиното, който вместо от сипещ се сняг, бе обграден от малки пламъчета, които започваха да танцуват, когато разклатиш глобуса. Помислих си, че това щеше да бъде точно моят тип късмет — да бъда арестувана за кражба на нещо толкова безвкусно.

Въпреки раздразнението ми от това, че трябваше да съм бавачка на странните сестри, изражението на Казанова, когато ги посочи, ми подсказа, че може би, те щяха да се окажат полезни. Усмихнах се и погледнах към пламъците на Ада, които отново поглъщаха миниатюрното казино.

— Ако не ми помогнеш, мога просто да ги оставя тук. Могат да използват малко грим, за да се разкрасят.

Изобщо не си направих труда да изтъкна колко лошо щеше да е това за бизнеса.

Казанова потръпна и изхвърли остатъка от питието си, разкривайки силно загорялата си шия под разхлабената яка на ризата. Технически, разбира се, той не бе историческият Казанова. Обсебването от инкубус обикновено удължаваше продължителността на живота на смъртните, но не и толкова много. Италианският духовник, който бе запомнен с многобройните си успехи сред жените, бе умрял преди векове, но неговата репутация все още съществуваше. И нямаше за какво да се оплачеш от новото му превъплъщение. Непрекъснато трябваше да си напомням, че съм тук по работа, а и той дори не направи опит да флиртува.