Карън Ченс - Призована от сенките

— Предполагам, че ще тръгнеш по следите на Кодекса, независимо какво реша? — попита Приткин.

Отне ми един момент да осъзная какво ми казваше. А дори и тогава не разбрах за какво ставаше въпрос. Защо ме питаше за това точно сега? Хиляди проблеми ме разкъсваха в различни посоки до точка, в която не можех да мисля трезво за нито един от тях. Всичко, което знаех, бе, че Агнес я няма. И това се стоварваше отгоре ми точно сега.

— Какво? — попитах глупаво.

— Кодексът — каза той търпеливо. — Ти си решена да го намериш, нали?

— Нямам избор — казах аз объркана. — Проклятието няма да изчезне. А аз няма да мога да се справя, ако стане по-зле.

В момента не мислих, че ще се справя така или иначе.

Той кимна.

— Тогава ще ти помогна.

Почувствах как сълзите изсъхват по лицето ми, но не си дадох труд да ги избърша.

— Винаги съм се чудела дали имаш предсмъртно желание. Сега вече знам.

— Обещах на лейди Фемоно, че ще ти помогна.

Отдръпнах се от него, внезапно побесняла.

— Агнес я няма! И не желая друга жертва да тежи на съвестта ми. Тя е достатъчно окървавена вече!

Опитах се да се отдръпна от тези обгорели дъски, но обувките ми се заплетоха в роклята и накрая се озовах на ръце и колене.

— Не те моля за разрешение — информира ме той студено.

Погледнах към него през завесата от заплетена коса.

— Никога няма да стана такава Пития, каквато беше тя — предупредих го аз. — Може би изобщо няма да съм добра.

За пръв път видях какво значи истинската усмивка да се появи на лицето на Приткин.

— Добре, това е окуражаващо. — Той ме изправи на крака. — На никой, който желае мощ, не трябва да му се позволява да я притежава.

— Тогава ще съм велика — казах аз горчиво, — защото никой не би могъл да я иска по-малко, отколкото аз.

Приткин не отговори. Вместо това, за мое удивление, той падна на едно коляно пред мен. Дрехите му бяха разкъсани и кървави, лицето му бе покрито със сажди, но все още имаше нещо впечатляващо в него.

— Не си спомням точните думи и би трябвало да има свидетели…

— Какво съм аз? — попита Били възмутено, когато се вмъкна отново в огърлицата ми.

Приткин го игнорира.

— Но мисля, че се прави нещо подобно: Заклевам се да те защитавам — теб и определените ти наследници от всички злосторници — настоящи и бъдещи, в мир и война, докато съм жив и ти продължаваш да се придържаш към идеалите на твоята служба.

Погледнах надолу към него и внезапно тежестта падна от раменете ми. Колкото и дразнещ, неприятен и само обикновен убиец да беше Приткин, от време на време той беше добър боец. И имах чувството, че в него имаше много повече от това.

— Предполагам, че от сега нататък ще ме наричаш лейди Херофил втора?

— Седма.

Той беше на колене, но аз видях същия онзи арогантен поглед в тези зелени очи.

— И не разчитай на това.

Главната врата се отвори с трясък и през нея се изля поток вампири, жадни да убиват. Сграбчих раменете на Приткин и го дарих с немощна усмивка.

— Мога да живея с това — казах аз и се пренесох.

$id = 9773

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Карън Ченс

Заглавие: Призована от сенките

Преводач: eli_uz; Roseto; Renesita; F0rang3l; Vania; Zaharka

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Roseto; eli_uz; Renesita; Rosenrot; Zaharka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12509

Греи (гр. YPna — старица, старици) — в Древногръцката митология са трите дъщери на бурното море Форкин и морското чудовище Кето. Трите имали общо едно око и един зъб, с които си служели на смени. Съгласили се да помогнат на Персей да намери и убие горгоната Медуза, след като героят откраднал единствените им око и зъб. Показали му пътя и му дали в замяна на окото и зъба крилати сандали, вълшебна торба и шапка — невидимка. — Б.пр.

Decadent Dreams — упадъчни фантазии. — Б.пр.

chica — (исп.) момиченце, момиче. — Б.пр.

(исп.) Обичам те, Каси. Ще те обичам вечно. — Б.пр.