Карън Ченс - Призована от сенките

— Да бъда убита доста ме ядосва. Представи си.

Поклатих глава.

— Чух признанието й, но все още не разбирам как го е направила.

— Тя ми даде подарък на слънцестоенето малко преди да изчезне. За да ме предпазва, каза тя. — Устните на Агнес се свиха подигравателно.

— Медальонът на Себастиан, знам това. Той съдържаше арсеник — маговете са го намерили и са го отворили. Но все още не разбирам как може да е бил опасен. Отровата е била изолирана вътре.

— Тя беше пробила малка дупчица отгоре, преди да ми го даде. Знаеше моите навици, знаеше, че винаги топях амулет или талисман от някакъв вид в моето питие, преди да го изпия. Това беше навик, завещан ми от моята предшественица, която се закле, че животът ми ще свърши с отрова, ако не съм внимателна. Разбира се — каза Агнес, приближавайки се — тя също ми каза да си купя запаси през 1929-та. Херофил беше смела.

— Херофил?

— Да, наречена така от втората Пития в Делфи. Освен това беше и малко луда.

Да ме нарекат смахната. Защо ли не се изненадвах?

— Но все още не разбирам защо Мира е искала да те убие. Ако силата не може да прехвърли към убиеца на Пития…

— Технически тя не ме уби.

— Тя ти е дала отровен медальон, знаейки какво правиш с него! — Това ми звучеше като убийство.

— Но не ме е накарала да го използвам — изтъкна Агнес. Тя вдигна ръка, когато започнах да протестирам. — Да, знам. Всеки модерен съд би я осъдил, но силата не се интересува от несъществено доказателство и смислено съмнение. Тя не е вдигнала меч срещу мен, нито ме е ударила по главата с тояга. Тя дори не е отровила виното ми — аз го направих. От нейна гледна точка тя е невинна.

— Сега какво?

Нямах представа какво има предвид Агнес с „да приключим с това“, но звучеше някак си злокобно.

— Казах, че силата смята, че Мира е невинна. Но не и аз — каза тя злокобно. — Малката кучка ме уби. Защо мислиш, че съм тук?

— И какво планираш да направиш?

Сега тя не беше в обсебено тяло и нейните възможности изглеждаха доста ограничени.

— Освободи я и ще разбереш.

Внезапно ми просветна, че Агнес си е оставила някакъв изход. Ако можеше да обсеби Мира, можеше да използва силата й, за да се върне обратно и да промени нещата. Наистина се надявах, че планът не е това, защото нямах никаква идея как щях да й попреча, ако беше така. Имах достатъчно проблеми как да се справя с наследничката й; не се и съмнявах, че Агнес можеше да е доста опасна, ако искаше.

— Не можеш да се намесваш във времевата линия — казах бавно — не и след като си прекарала целия си живот, за да я защитаваш!

— Не ме поучавай за времевата линия! — просъска тя.

— С кого говориш? — настоя Приткин.

Въздъхнах. За момент бях забравила. Агнес беше дух, така че той не можеше да я види или чуе по-добре, отколкото Били.

— Няма да ми повярваш, ако ти кажа.

— Опитай.

Той изтри кръвта, течаща от раната над дясната му вежда, предположих, за да не влиза в очите му, но всичко, което направи, бе да я размаже. Внезапно той започна да изглежда така, сякаш беше нацапан с военна боя. Реших да не споря.

— Окей. Агнес е тук в духовната си форма и възнамерява да отмъсти за собственото си убийство. Сега разбираш ли нещо по-добре?

— Да. — Той моментално падна на едно коляно. — Лейди Фемоно, за мен е чест, както винаги.

Аз му се намръщих. Начин да ми покаже къде ми беше мястото.

Агнес едва го забеляза. Тя ми даде усмивка, но тя не беше от най-милите такива.

— Мира отне живота ми. Както виждам аз нещата, тя ми дължи един.

Най-накрая нещо придоби смисъл.

— Това ли е сделката, която си сключила с Франсоаз? Да те доведе тук, за да можеш да обсебиш тялото на Мира? — Присвих очи. — Или си го направила ти? Тя съгласи ли се изобщо?

— Тя никога нямаше да избяга от Светлите феи, ако не беше моята помощ — отговори Агнес, избягвайки въпроса ми. — Вероятно нямаше дори да оцелее! Моят опит ни запази и двете живи. Мисля, че ми дължи няколко години заради това!

— Това не го решаваш ти!

— И говорейки за дългове, кой мислиш, че изпрати тези стражи, които те спасиха по-рано? Твоят дух не знаеше как работят. Аз съм тази, която те спаси! Отново. — Тя ме погледна настойчиво. — Така че пусни я!

Стиснах здраво кутията. Можех да усетя лекия пулс в основата на гърлото си.

— А какво ще стане, ако не можеш да я контролираш? Предполага се, че трябва да се върнеш като нормален човек, а не като някой, подобен на нея. Дори Франсоаз понякога правеше нещата трудни за теб. Какво си мислиш, че ще направи ясновидската дарба на Мира?