Карън Ченс - Призована от сенките

— Ще имаш доста проблеми с убеждаването на Сената, ако твоят шеф реши да прехвърли вината върху теб. — Съдейки по изражението му, Казанова смяташе, че това бе доста вероятно. Той познаваше работодателя си толкова добре, колкото и аз. — Но ако аз го намеря първа, Тони вече няма да представлява заплаха и всичко ще се изясни. В твой интерес е да ми помогнеш. — Очаквах това да проработи — себелюбието винаги бе най-добрият начин за съдействие от страна на вампирите — но Казанова се съвзе бързо.

Той запали друга цигара със стабилни пръсти.

— Защо си толкова сигурна, че знам къде е? Сега той има помощта на Алфонс.

Алфонс беше вторият човек в бандата на Тони и личният му бодигард. Той беше най-грозният вампир, който някога бях виждала, а личността му не бе по-привлекателна от лицето му. Но въпреки това предпочитах него пред шефа му. Не че Алфонс ме харесваше особено, но се съмнявах, че той щеше да ме преследва, ако Тони го нямаше да дава заповеди.

— Тони е трябвало да остави някой, който да се грижи за бизнеса, когато е изчезнал. Обзалагам се, че това си бил ти и че ти знаеш къде е той. За една дълга минута той се втренчи в мен през кълбетата цигарен дим.

— Временно аз контролирам нещата — най-накрая проговори — но само във Вегас. Трябва да се свържеш с Фили.

Поклатих глава категорично. Това беше нещо, което определено не исках. Във Филаделфия, където бе разположена главната квартира на Тони, имаше прекалено много хора, които не си спомняха за мен с добро. Много повече от това.

— Хм. Те, може би, биха ми дали нещо, но това няма да е информация. Устните на Казанова се разтеглиха встрани и удивлението в тези очи с цвят на уиски бе дори по-привлекателно в сравнение притаената му прелъстителност. Аз преглътнах и се опитах да покажа безразличието си, което всъщност ми спечели ухилване, но не и информация.

— Ти знаеш толкова добре, колкото и аз, че семейството не приема добре нелоялността — промърмори той. — Това важи особено за един хибрид между демон и вампир, който е считан за луд. А фактът, че наскоро поех контрола на този бряг не ми донесе други привилегии. Има много хора, които само чакат да направя грешната стъпка и определено това ще се представи като предателство на шефа.

Аз не бях подготвена за такава откровеност и тя ме стъписа. Втренчих се в него, докато в мен нахлуваше страхът, който тръгна от стомаха и обхвана и гърлото ми. Потиснах го. Не можех да си позволя сега да покажа несигурност. Ако не намерех някакъв начин да накарам Казанова да се разкрие, много скоро Мира щеше да направи същото с мен — с нож. Аз се наведох през масата и изиграх най-добрия си коз.

— Наясно съм напълно с манията на семейството за отмъщение. Но помисли добре. Ако Тони бъде убит от мен или от Сената, ти ще бъдеш в перфектната позиция да спечелиш някои привилегии. Не искаш ли ти да си собственик на това място?

Казанова прокара ръка през кестенявата си, дълга до раменете коса, която падаше на прекрасни вълни без никаква зрителна измама. Той бе облечен в костюм от сурова коприна с наситено кафяв цвят, който подхождаше прекрасно на очите му. Не бях експерт по мъжка мода, но неговата жълтеникава вратовръзка изглеждаше скъпа, както и златният му часовник и съответстващите копчета за ръкавели. Казанова имаше различен от общоприетия вкус и се съмнявах, че Тони му плащаше достатъчно за това — щедростта не беше една от характерните му черти.

Той се огледа наоколо с копнеж.

— Какво ли не бих дал, за да преобзаведа това място — каза той. — Имаш ли някаква идея колко е трудно да бъдеш собственик в подобна атмосфера? Разбирах го. Мрачният, наподобяващ пушалня на опиум, интериор и подобния на драконова глава бар, изпълнен обикновено със струйки пара, които се отделяха от извитите му ноздри, не предразполагаха към романтика.

— Моите момчета трябва да работят два пъти по-здраво от всеки друг. Миналия месец построих водно езеро, което щеше да ми послужи като извинение за унищожаването на преддверието, но има още толкова много да се направи, а дори не мога да оправя входа! Той ужасява половината от потенциалните ни посетители, преди да са прекрачили прага.

— Тогава ми помогни.

Той поклати глава със съжаление, издишвайки малка струя дим с въздишката си.

— Невъзможно, пиленце. Ако Тони разбере, ще ме унищожи. Ще трябва да си търся ново тяло, след като прободе това, а аз някак си се привързах към него.

Беше ясно, че Казанова не иска да рискува. Изчаквателната позиция, да видиш кой ще спечели, беше нещо нормално — а практичността бе една от отличителните черти на вампирите. За съжаление, тази възможност не беше отворена за мен.