Карън Ченс - Призована от сенките

Докато конфискувах останалите клечки за зъби и давах на момичетата новата им играчка, Казанова уреди друг сервитьор. Най-накрая ние седнахме отново на нашата маса.

— Всичко зависи от твоята гледна точка — каза той, продължавайки разговора, сякаш нищо не се бе случило. Предполагах, че той е срещал много по-лоши неща през вековете в сравнение с трите отегчени баби. — Само по себе си, този вид магия е безопасна. Или поне дотогава, докогато не бъде разрушена, както се случило с Мелюсин. Твоята разновидност предизвиква привързаност към дадена личност. Ако нищо не се намеси в тази връзка, вие двамата ще живеете щастливо до края на дните си.

Фактът, че аз, може би, не исках да живея — щастливо или не — в причинено от магия състояние на ума явно не бе толкова важен.

— А какво ще стане, ако някой се намеси?

Казанова изглежда се почувства леко некомфортно.

— Любовта е величествена, доколкото знам. Но тя има и своята грозна страна. Ако някой или нещо се възприеме като заплаха към връзката, то заклинанието ще отстрани тази заплаха. — Той видя нетърпението ми и обясни по-подробно. — Да кажем, че някой човек, очевидно без магически способности, се заинтересува от теб. Той няма да е в състояние да почувства магията, така че предупреждението ще остане незабелязано. — Какво ще се случи?

— Зависи. Ако връзката е нова и двамата не сте прекарали много време заедно — или с други думи, ако амплитудата е ниска — може би нищо. Но колкото повече увеличаваш звука, толкова повече намесата ще е нежелана. Накрая, единият от вас или и двамата ще елиминира заплахата.

— Елиминиране? Имаш предвид да бъде убит? — Аз зяпнах. Мирча трябва да си е загубил ума.

— Вероятно няма да се стигне до това — увери ме Казанова и аз усетих как стомахът ми леко се отпуска. — Повечето ухажори ще напуснат достатъчно бързо, когато ти започнеш да ги ругаеш или когато твоят любовник започне да ги заплашва.

Супер, помислих си аз, докато стомахът ми отново се свиваше на топка. Можех да откача всеки момент благодарение на подсигуряването на Мирча.

— Но какво ще стане, ако създателят на заклинанието иска някой да ме прелъсти?

Това не беше случаен въпрос. Мирча бе изпратил вампир на име Томас, който трябваше да се сприятели с мен, когато здравето на Пития започнало да се влошава. Пития, позната за мен като Агнес, осъзнала, че умира и започнала ритуалите, които щели да освободят силата, която да се прехвърли в приемника. И така започнала цялата тази игра. Агнес можеше да започне древния ритуал, но само аз можех да го довърша — като загубя девствеността си, която Мирча толкова грижливо пазеше. Той наредил на Томас да се погрижи за тази малка подробност, за да избегне да падне в собствения си капан. Мирча бе роден, преди да се появи схващането, че е модерно, жената сама да избира партньора си, а Томас бе слуга на друг господар вампир и от него се очакваше да следва заповеди. Разбира се, не се бяха консултирали с никой от нас относно това.

Томас бе един от онези рядко срещащи се вампири, които можеха толкова прекрасно да наподобяват човек, че ние живяхме като съквартиранти в продължение на 6 месеца, без да заподозра нищо. Ние станахме близки, макар и не толкова близки, колкото искаше Мирча. Аз не бях склонна да въвличам в лудия си живот никой и си мислех, че защитавам Томас, като го държа настрана. Но всичко, което постигнах, бе да принудя Мирча да се жертва заради ритуала.

Връщайки се назад, ние бяхме прекъснати точно преди да стигнем до същината, нещо, от което бях доволна, тъй като главата ми се проясни малко. Завършването на ритуала означаваше, че аз ще бъда Пития за цял живот — без съмнение това ще е доста кратък период, имайки предвид каква мишена ме правеше за много хора. Не че в момента очаквах нещо повече от живота си.

— Създателят на заклинанието може да го вдигне за определен човек — потвърди Казанова. Чувал съм за отделни случаи, когато заклинанието било прилагано на богати наследници от техните настойници, за да са сигурни, че тя ще остане непорочна, докато се появи подходящият кандидат. Привързаността в заклинанието гарантирала, че те ще приемат с удоволствие този, който бъде избран.

Не ми хареса изражението на Казанова.

— Какво става?

Той затършува да си извади друга цигара от тънката златна табакера. Имайки предвид колко грациозни бяха движенията му обикновено, аз имах усещането, че няма да ми хареса отговорът.

— Заклинанието вече не е популярно, защото има неочаквани резултати — обясни той, докато палеше цигарата си. — Понякога проработва, но има случаи, когато момичетата предпочитали да се самоубият, вместо да се омъжат за друг, освен настойника им.