Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

Докараха върколака в състояние близко до анафилактичен шок. За лаиците ще поясня — това е свръхостро развиваща се алергична реакция, която, ако не се овладее навреме, води до смърт.

Според парамедиците — две самодиви от пункта за неотложна помощ, до който се беше добрал върколакът и който като всеки такъв на територията на Многополисната Общност, включително и тук — в Кръстовище, се ползваше със Статут на Неприкосновено Убежище, сребърният куршум само беше одраскал рамото му, ала и това щеше да е достатъчно да го убие. Въпрос на малко повече време, разбира се.

Не съм експерт в генетиката, но по оскъдните спомени от основния курс в Медицинския факултет знаех, че наследствената информация в клетките на върколака се намира в някакво особено полустабилно състояние и именно това е причината той да може да придобива човешка или вълча форма, когато пожелае. Среброто пък е единственият известен елемент, който блокира ензимите, отговорни за процесите на тези превръщания, поради което дори един атом от него може да доведе до всички онези оплаквания, с които дойде въпросният пациент и които, без адекватно лечение, в крайна сметка щяха да го довършат.

Докато го прехвърляхме от платформата на летящия килим на пункта за неотложна помощ върху носилката и по пътя към шоковата зала, трескаво сменяхме банките на поставените от парамедиците системи и ги намествахме върху стойките на колелца, успях да разгледам лицето му. Мъж на видима възраст около тридесетте. В грубите, ъгловати черти се долавяше и вълкът, и човекът, защото бяха застинали някъде по средата на трансформацията, а страданието допълнително ги беше изострило. Рядка червеникава козина, покрита със ситни капчици пот. Мехурчета пяна, бълбукащи в ъгълчетата на устата. Гърдите му трескаво се вдигаха и спускаха, дишането беше изключително повърхностно. Поставих ръка на китката му — пулсът едва се напипваше, но за сметка на това бе силно ускорен.

Умът ми преговори набързо терапевтичния алгоритъм, в шоковата зала нямаше да има време за колебание. Самодивите-парамедици вървяха след нас и продължаваха да докладват — дотук бяха свършили добра работа с инжектирането на екстракт, извлечен от кожа на саламандър, стимулиращ сърдечната дейност, в комбинация с мощния противоалергичен препарат, който се получаваше от специална, изсушена на прах, гъба и накрая бяха включили споменатите вече банки с оводняващи разтвори.

Сега беше наш ред да поемем щафетата. В шоковата зала, след ревизирането на раната, щяхме да предприемем пълна подмяна на кръвта на върколака, защото среброто, колкото и малко да беше като количество, продължаваше да циркулира в него. После щяхме да продължим с укрепващата сърцето терапия и оводняването на организма му.

Времето, необходимо да опиша тези манипулации, е около минута и половина, но борбата за живота на върколака в действителност щеше да продължи часове наред.

Започна едно обичайно тежко нощно дежурство в Кръстовище.

Още в мига, в който парамедиците се свързаха с нашата клиника от пътуващия насам летящ килим, бях изискал няколко сака с върколашка кръв — абсолютно универсална и без груповите различия, характерни за хората, което беше добрата новина. Лошата, а винаги има такава, беше, че въпреки адекватните действия в Неотложния пункт, шансовете на върколака да оцелее бяха петдесет на петдесет. Знаех го от личен опит. Медицината, както беше казал някой, е дело тъмно и всичко зависи най-вече от силите на самия пациент. Не се съмнявах в своите възможности и професионални умения, все пак работех в клиниката вече петнадесета година и през нощните дежурства тук се бях нагледал на какво ли не.

Оставаше час до изгрева на слънцето, когато с колегата-токсиколог Робърт Дойл потънахме в удобните кресла на къта за отдих. До нас успокояващо ромолеше декоративният фонтан — инсталация, подарък от известния скулптор Тирон, когото преди време бяхме спасили от вампирско ухапване. Състоянието на върколака беше стабилизирано и след като го приведохме в интензивния сектор, се отправихме насам. Запалихме ръчно свити тънки цигари — смес от слаб халюциногенен коноп и тютюн от юга, и се опитахме да дарим покой на изморените си тела, прекарали на крак дълги часове край масата в шоковата зала.