Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

Без съмнение, върколачка, помислих си и въпросително вдигнах вежди, но в следващия момент усетих колко глупаво изглеждам с разрошената си влажна коса в светлосиния халат на жълти патенца.

Преди време бях споделил един от оскъдните си детски спомени с Шели — майка ми целува голото ми телце, което ме кара да се кикотя неистово, и ме поставя в жълто пластмасово корито, напълнено до половината с хладка вода. В коритото плуват гумени жълти патенца…

За последната годишнина от сватбата ни получих този халат…

В тревожния поглед на върколачката обаче не открих и следа от присмех. Изучаваше ме съсредоточено и по някакъв начин усетих, че дори да бях отворил вратата абсолютно гол, нямаше да ѝ направи впечатление.

— Какво обичате? — попитах най-накрая.

— Това не е правилният въпрос, доктор Арчибалд Кимерия, въпросът е искате ли да спасите съпругата си?

Все едно ми забиха юмрук в слънчевия сплит — за миг се оказах неспособен да си поема въздух, а кинжална болка прониза мозъка ми.

После се окопитих и я поканих с нервен жест да влезе.

— Вдясно е дневната, там можем да поговорим на спокойствие…

— Нямаме никакво време, докторе! Боя се, че пред вампирите не стои дилемата дали да оставят съпругата ви жива! Това отвличане не е по-различно от отвличанията, които се правят с цел откуп. Близките събират уточнената в процеса на преговорите сума, предават я на похитителите, но никога повече не виждат жертвата. Жертвата се убива още в самото начало на преговорите — така е най-лесно! Единствената разлика при вас е, че не ви шантажират за пари, а ви карат да свършите нещо, нали, докторе?

Изскърцах със зъби:

— Дайте ми пет минути!

— Вземете и някаква използвана дреха на съпругата ви — подвикна зад мен върколачката. — Нещо, което е съхранило миризмата ѝ!

Съблякох халата в движение и на три скока се добрах до дрешника в спалнята, отворих го и трескаво разхвърлях моето крило. Спрях се на тениска и къси панталони с камуфлажни мотиви. От панера за пране до банята грабнах един свит на топка потник на Шели. Върнах се в антрето, където нахлузих удобните си гумени туристически сандали. Заключих входната врата и се обърнах към върколачката.

— Паркирала съм зад къщата ви — каза тя. — Ще ви обясня всичко в движение. Впрочем името ми е Тания.

— Вече знаете моето, говорете!

Преведох я напряко, през градинката, в която Шели отглеждаше многоцветните си храсти с толкова любов, и излязохме на улицата.

— Ще започна с това, че знам къде са завели жена ви! Пътят дотам е около тридесет минути, а времето ще използвам, за да ви запозная със ситуацията! Чували ли сте за Зъба на Белиал? — попита върколачката, докато се намествах в пневмобила до нея. Натисна бутончето, освобождаващо въздушна смес, която циркулираше в затворена система и задвижваше колелата на превозното средство, и то се плъзна по шосето.

След като бяхме направили всичко необходимо, за да съсипем екологичното равновесие на територията на Общността в последния век, от няколко години търсехме алтернативни форми на транспорт. Пневмобилите се оказаха удачен вариант със своята безвредност за околната среда и сравнително високата максимална скорост, която постигаха. Също с газова смес се движеха летящите килими, както жаргонно наричахме откритите или закрити платформи с прикрепени към тях балони, които пътуваха по въздуха и бяха предназначени основно за градски условия.

— Зъба на Белиал? — повторих. — Не, не ми говори нищо.

— Не се съмнявам, аз също го чух за първи път от Дориан снощи.

— Дориан?

— Името на върколака, който спасихте на нощното си дежурство. Дориан ми разказа за Зъба. Оказва се, че това е една от най-строго пазените тайни на вампирите. Според легендите им Белиал е Архивампира, първият вампир на света, живял точно деветстотин деветдесет и девет години, от който водят началото си всички техни кланове. В последната нощ на последната година от живота си собственоръчно извадил двата си кучешки зъба, подарил ги на двамата най-приближени от свитата си и излязъл да посрещне зората с думите:

„Който е победил смъртта веднъж, не се страхува да го направи повторно!“

Учуден поклатих глава:

— Какво общо имам аз с цялата тази фантасмагория?

— Ще стигнем и дотам, докторе — отвърна Тания. — За първия от Зъбите със сигурност се знае, че е притежание на Калигулас Нергал, вампирски главатар в Полис Паралел, неформален водач на всички вампири в Многополюсната Общност и както самият той твърди, пряк потомък на единия от двамината избраници на Белиал. Следите на другия Зъб били изгубени през вековете допреди седмица, когато иманяри случайно го открили сред праха на дъното на урна, във вампирска гробница тук, в Кръстовище. Така се озовал в ръцете на Гай Гришнак. Няма никакво съмнение — надписът, издълбан върху херметичната кутийка, в която бил поставен, удостоверява произхода му.