Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

Тания ме прониза със златисто-кафявите си очи.

— Отговорът и на този въпрос е много прост, доктор Кимерия, Дориан е мой брат!

Опитах се да възстановя чертите на ранения върколак в мислите си и не открих прилика с тези на Тания, което за пореден път не означаваше нищо. Някои братя и сестри не си приличат изобщо, а в шоковата зала на клиниката Дориан се намираше по средата на трансформация между човек и вълк, стопирана от сребърните атоми и това допълнително затрудняваше всякакви сравнения. Едва след екстракорпорацията на инфектираната му кръв и цялостната ѝ подмяна, човекът в него се върна на операционната маса, но пък тогава вече беше покрит от глава до пети с реанимационна апаратура.

Реших засега да приема думите на Тания на доверие. Осмислях чутото, в което, въпреки че звучеше достоверно, откривах някои логически пукнатини.

Нощта обгърна Кръстовище, сякаш гигантски прилеп разпери криле над него. Уличните лампи мигнаха като очи на исполини и пръснаха мътна светлина. Градът, отдъхвал си през жаркия ден, беше готов за поредната нощ на порок и престъпления. Пустите доскоро улици започнаха да се наливат с живот — дюкянчета, магазини, кръчми, клубове и всевъзможни атракциони отваряха врати, засъскаха пневмобили и летящи килими.

Скоро оставихме крайните квартали зад гърба си и навлязохме в индустриалната зона.

— След малко сме там, докторе! — Тания сякаш беше уловила нетърпението в мисловния ми поток. — Държат жена ви в една от кланиците на Гай Гришнак, които снабдяват със суровина хематологичните му магазини. Както вече ви казах, не мисля, че имат намерение да я оставят жива, но се надявам все още да не са я подложили на Изсмукване.

Ледена ръка сграбчи сърцето ми, а болката в тила се засили и се превърна в менгеме, стиснало двете ми полукълба. Като лекар добре знаех какво означава това.

Манипулацията не се различаваше от тази, на която бяхме подложили ранения Дориан, само че медицинската апаратура в клиниката възстановява телесните течности на пациентите синхронно с извличането им. В кланиците кръвта на животните просто се изсмуква и смесва с вещества, които забавят съсирването ѝ, за да стигне до пазара. В Кръстовище всеки знаеше, че в кланиците на Гай Гришнак нерядко попадат и хора, но Стражата нямаше доказателства, а внезапните проверки в тях винаги претърпяваха фиаско. Със златото си вампирският главатар просто купуваше вътрешна информация.

— Питате се откъде знам?

— Да… — Наистина се питах и това, докато прехвърлях кървави образи в ума си.

— Малко преди изгрев-слънце, когато разбрах за нападението, отидох в клиниката, за да се информирам за състоянието на Дориан. На регистратурата ме осведомиха, че операцията продължава, там научих и името ви. Понеже болничната обстановка ме потиска, реших да ви изчакам в градинката пред портала, казаха ми, че винаги излизате през централния вход на път към дома. Исках да получа информация за брат си от първа ръка. Станах свидетел на шумното пристигане на Рутгер и хората му, но предпочетох да не се мяркам пред очите им, защото нашият главатар е страшен в гнева си. А можеше да ми зададе и въпроси, на които знаех, че не е желателно да отговарям.

В момента, в който се показахте на портала, усетих раздвижване. Забелязах, че ви следят и на свой ред проследих преследвачите ви — трима неживи в дневни костюми. За една вълчица не представлява проблем да остане невидима, когато е необходимо, зрението и слухът ми са отлично развити. От разговора им разбрах какво ще ви накарат да извършите. Видях как изведоха упоената ви съпруга и чух къде смятат да я отведат. Познавам Кръстовище като ноктите на лапата си, защото изкарвам прехраната си като таксиметров шофьор.

Пневмобилът забави и спря на широка равна площадка пред неясните силуети на някакви сгради — халета или нещо подобно. Тания угаси фаровете.

— Боя се, че с превозното средство бяхме дотук, докторе! До кланицата, която се намира в съседния квадрант, трябва да се придвижим пеша.

Изучавах напрегнато лицето ѝ на светлината на мижавата вътрешна лампичка.

— Виждам, че имате и други въпроси?

— Да кажем, че ми трябват още една-две подробности, преди да се впусна в авантюра с непозната върколачка!

— Времето ни притиска, доктор Кимерия, но ми е пределно ясно, че липсата на взаимно доверие може да ни изиграе лоша шега. Слушам ви?

— Защо не са нападнали и вас, след като Дориан ви е разказал за Зъба, и доколко тази тайна информация наистина е останала такава?