Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

Слушах монотонния разказ на върколачката с надеждата да получа някаква яснота, но объркването ми ставаше още по-голямо.

— Сега идва най-интересното — според легендите, вампирът, притежаващ и двата Зъба, ще придобие абсолютната мощ на Белиал. Истина или не, нито Гришнак, нито Нергал ще се разделят доброволно с артефактите си, напротив, няма да пожалят средства и усилия, за да съберат Зъбите на едно място, а това като нищо може да причини междукланова война!

— Продължавам да не разбирам как раненият върколак, ъ-ъ… Дориан и аз се оказахме в центъра на тази каша от легенди?

— Оставете ме да продължа! Преди половин година, на прием, където попаднал като гард от охраната на главатаря Рутгер, Дориан се запознал с вампирката Нерония, дъщерята на Гай Гришнак, който също бил поканен.

Опулих се, всичко можех да си представя, ала гледката на вампири и върколаци, смесили се в шумна тълпа с коктейлни чаши в ръка, ми идваше малко в повече…

Тания явно забеляза гримасата ми, защото се усмихна криво:

— Не се чудете! Вампири и върколаци враждуват помежду си откакто се помнят, но враждата си е вражда, а бизнес интересите — съвсем друго. Често именно заради тях се случва бандитските главатари да се озоват на едно и също светско събитие. По онова време момичето тъкмо било навършило пълнолетие и както е редно, баща му започнал да го води със себе си. Не знам точните подробности, но успяло да завърти главата на Дориан. Според думите му и отсрещната страна не останала безучастна.

За тази половин година двамата са се виждали още няколко пъти, а чувствата се разгаряли все повече и повече.

Тук вече не издържах и нервно се разсмях.

Тания ме стрелна с бърз поглед, забелязах гневни пламъчета в очите ѝ.

— Не познавате Дориан. Въпреки физическата си сила и избухливия нрав, присъщ на върколаците, той е изключително романтичен. В свободното си време чете доста. Обожава легендите на човеците, особено ония, в които се разказва за изстрадана и нещастна любов. Тристан и Изолда. Ромео и Жулиета. Сигурна съм, че по някакъв начин се отъждествява с тях. Както и да е, Дориан научил за Зъба при срещата си с Нерония снощи и най-накрая се решил да дойде и да ми разкаже всичко. Съобщи ми също, че от известно време Рутгер знаел за авантюрата му. Дали сам е забелязал признаците на зараждащото се влечение между него и вампирката, или някой колега на Дориан от охраната го е издал, но учудващо, когато разбрал, главатарят не се разярил, а дори го насърчил. Обяснил му, че няма нищо лошо в чувствата му, както се изразил, щял да съчетае полезното с приятното, за да получава сведения от най-близкото обкръжение на врага. Защото се мълвяло, че Гай Гришнак нямал никакви тайни само от двама души на този свят — съветника си и Нерония. Когато влетя у дома ми, Дориан не беше на себе си — вътрешното противоборство между лоялността му към главатаря и чувствата му към неговата любима го влудяваше. Осъзнаваше, че информацията е прекалено ценна и ако я предаде на Рутгер, той ще я използва по най-изгодния начин, за да унищожи стария си враг, който въпреки всичко дъщеря му много обича. Тя, сподели ми, била изключително скромно и свястно създание, вехнещо в сянката на жестокия си баща. Дориан спомена, че и Гришнак явно е разбрал за тях двамата — Нерония била изказала такива съмнения снощи. Нападението над него стана няколко часа по-късно, а фактът, че вампирите толкова отчаяно продължават да желаят смъртта му, показва недвусмислено най-важното — Гай Гришнак е научил, че Нерония е издала тайната на Зъба. Мога само да предполагам, но познавайки коварството на вампирския водач, онези смешници-имитатори от четирийсет и седма улица са получили добра сума, за да запушат устата на Дориан и да поемат върху себе си гнева на върколаците. Както сам сте се убедили, Гай Гришнак не обича да цапа ръцете си, ако може да постигне целите си индиректно. Сега разбрахте ли защо пациентът ви трябва да умре, доктор Кимерия?

Тогава зададох въпроса, който ме вълнуваше през целия ден:

— А защо се спряха точно на мен?

— Много просто! Вие сте главният виновник опитът за покушение да излезе неуспешен. Гай Гришнак мрази нещата да не стават така, както му се иска. Докато има шанс Дориан да оживее, той ще бъде заплаха за него, защото колкото и да е могъщ тук, в Кръстовище, все още не е готов за открит конфликт с клановете на Калигулас Нергал от Паралел.

— Разбирам — отвърнах и зададох втория въпрос, който нямаше как да не задам: — А защо именно вас Дориан е избрал за свой душеприказчик.