Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

Тания ме дари с поредната си крива усмивка:

— Нерония разказала на брат ми, че съдбата на иманярите, открили артефакта, била предрешена още в мига, в който Гришнак прочел надписа върху херметическата кутийка. Както се досещате, вместо да получат възнаграждението си, най-вероятно са били изсмукани в някоя от кланиците — за миг спря, доловила неволното ми потръпване, когато тревогата за Шели ме прониза за пореден път. После продължи с равен, неутрален тон: — Тримата гардове на Гришнак, охранявали го по време на срещата му с иманярите, също са изчезнали безследно. Неживите, разбира се, са усетили, че около главатаря им се мъти нещо, но уверявам ви, за изчезналия и намерен Зъб на Белиал знаят само петима души, впрочем шестима с вас — Гришнак, съветникът му, дъщеря му Нерония, брат ми и аз.

В този момент някаква лампичка светна в мозъка ми:

— Съветникът на Гришнак, знаете ли името му?

— Нарича се Йеронимус, слабо познато лице в светските среди — не обича да се афишира, а предпочита да е в сянката на главатаря си.

— Йеронимус! — повторих и сякаш отново чух гъгнивия глас, излизащ изпод слънцезащитния шлем. Работата наистина ставаше дебела, щом самият съветник на вампирския главатар беше дошъл на крак у нас.

— Причината да не са подгонили и мен досега е, че просто не са разбрали за посещението на Дориан. Той ми обясни, че след срещата си с вампирката снощи е изминал пътя до жилището ми, обикаляйки в няколко квартала, за да се отърве от евентуални преследвачи. Псевдовампирите от четирийсет и седма са го засекли поне час след като си тръгна. Започвам да подозирам, че и други бандитски шайки са били уведомени за наградата за главата му. Гришнак не оставя нищо на случайността, просто четирийсет и седмиците са се добрали първи до брат ми!

— И кое ви кара да мислите, че в отрязъка от време, между посещението му у вас и нападението над него, Дориан все пак не е решил да предаде информацията на Рутгер?

— Няма такава вероятност. През горещите летни дни главатарят на върколаците обитава „Вълча лапа“ — вилата си, която се намира в „Оазис Три“ — третата облагородена територия в пустинните земи, останали след Последната война.

Това е райско кътче, предназначено само за богаташи, отстоящо на не по-малко от двеста километра от полиса ни. На всеки четирийсет и осем часа дотам пътува новата смяна от охраната на Рутгер, заедно с напитките и хранителните продукти, които не могат да се добиват на място в оранжериите на оазиса.

Като се замисля, бях чувал за облагородените територии, но със заплатата на хирург в Клиниката за митологични създания, вярно, съвсем прилична за Полис Кръстовище, едва ли можех да си позволя да купя имот там.

Тания продължи, след като ми даде няколко секунди, за да смеля потока от информация:

— Брат ми беше отстъпил онзи ден и днес сутринта трябваше пак да пътува за оазиса. А самият Рутгер, както разбрах, е дошъл в клиниката ви направо от летището, това изключва възможността да се е видял с Дориан преди покушението.

Липсващите частички в пъзела се наместваха една по една и картината започваше да се разкрива пред очите ми.

— Остана най-главният въпрос, Тания! Въпросът, който трябваше да ви задам още когато тръгнах с вас: Защо решихте да ми помогнете? Много по-лесно щеше да е просто да ме неутрализирате.

Докато изговаряше следващите думи, върколачката срещна открито погледа ми — или беше много добра актриса, или наистина беше искрена:

— Доктор Кимерия, забравяте, че съм сестра на Дориан, което ще рече, че съм същата романтична натура. Иска ми се да вярвам в голямата любов, онази любов, заради която човек е готов на всичко, дори и да умре. Опитвам се да защитя любовта на брат си, а ако ви трябва по-рационална причина, също мога да ви я дам. Ресурсите на Гай Гришнак са на практика неограничени. Дори да ви убия, вампирският водач лесно може да принуди друг служител на клиниката да му свърши мръсната работа… И след като бях любезна да отговоря на всичките ви въпроси, мога ли да ви помоля вече да се концентрирате върху настоящата ни задача!

С почти невидими движения на изящната си ръка започна да разхлабва връвчиците на кожения си корсет, явно с намерението да го съблече.

Стъписах се:

— Какво правите?!

— Може да съм суетна — усмихна се върколачката, — но това не означава глупава! Прилепналите към тялото ми дрехи в даден момент ще представляват проблем за трансформацията му. Що се отнася до голотата, тя не би трябвало да ви смущава, все пак сте медик и в практиката си сте виждали голи жени, нали, доктор Кимерия?