Карън Ченс - Прегърни нощта

— Каси. Трябва да тръгваме — каза Франсоаз нежно.

Погледнах я с помътнели очи. Изглежда, че тя подскачаше нагоре-надолу, без да се отделя от земята, а очертанията й бяха някак си замъглени. Реших, че вероятно проблемът е в мен.

— Какво стана?

Тя се намръщи.

— Не си ли спомняш?

Припомних си моите преживявания тук отпреди две седмици.

— Ти беше пленена. Аз те освободих, но това бе всичко.

Наистина не исках да знам какво правеха група вещици и феи, заключени в едно от долните нива на Данте. Аз ги видях, когато бях дошла тук по друга работа и ги освободих, но не бях задавала въпроси.

— Някои детайли ми се губят — предположих аз.

— Маговете, те си мислеха, че аз съм една от робите, които избягали — обясни Франсоаз. — Те ме заключили и когато Радела се опитала помогне, те я заловили.

— Намери ли го?

Тя кимна.

— Аз бях във втората група. Подслушах заклинанието, когато изпратиха другите. След това трябваше аз да мина, но тогава се разбра, че ти си тук — обясни тя.

Кимнах.

— Те затворили портала и ни оставили, защото им казаха всеки да остави това, което прави и да те търси.

Да, обзалагам се, че беше така. Тони ме искаше ужасно много. Предположих, че неговите подопечни са тръгнали веднага, въпреки че са можели да довършат робите. Внезапно бях ужасно благодарна, че те бяха толкова послушни.

— Никога не трябваше да те оставям — каза Франсоаз печално.

— Искам да видя проклетата руна, преди да отида, където и да е било, с вас, хора — подметна феята, кръстосвайки малките си ръчички.

— Защо?

— Защото всичките вие сте тотално луди! — просъска Радела. Очите й се бяха спрели на вампирите, които бяха коленичили до диамантената пътека на асфалта, обсъждайки дали да изстържат нещо от паважа или по-добре да подменят цялата настилка.

— Защото можех да ти помогна — каза Франсоаз, гледайки ме така, сякаш се чудеше дали не съм си ударила главата.

Което се бе случило, както ми напомни натъртената ми челюст. Бях забравила това, досега.

— Това няма значение — казах й. — И освен това можеше да бъдеш убита.

— По-добре, отколкото ти!

Поклатих глава, но спрях, защото болката се усили.

— Откога моят живот е по-ценен от твоя?

— Откакто си Пития!

Мирча, който беше на другия край на паркинга, внезапно вдигна глава. Потиснах въздишката си. По дяволите вампирите с техния слух.

— Да. Добро попадение — казах, сграбчвайки я за ръката.

Франсоаз изглеждаше объркана, но не спрях, за да й обяснявам, че Пития трябваше да защитава другите хора, а не те нея. Мирча се бе запътил към нас с големи крачки, изглеждайки непоколебим, а аз не исках още един словесен двубой с него тази вечер. По дяволите, аз губех битките, дори и когато не се чувствах така, сякаш мозъкът ми щеше да изтече от черепа. — Почакай — казах аз, надявайки се, че ще мога да извърша още едно пренасяне във времето преди да припадна.

Погледни цевта на пистолета. Балансирай с другата си длан, ако имаш нужда да стабилизираш мерника си. Притисни леко спусъка. Няма нужда да натискаш силно, за да стреляш. Поех си дъх бавно и наблюдавах как хартиената цел потрепваше, сякаш куршумите бяха преминали през плът. Почти всички бяха ударили извън мишената и никой от тях не бе попаднал в кръга, който изобразяваше жизненоважни органи. Иронично. Неизползваният склад имаше добра вентилация, така че Приткин го бе превърнал в стрелбище. Предполагаше се, че ежедневната практика ще подобри прицелването ми — или поне така бе на теория. Но досега хартиената цел в отдалечената част на стаята нямаше за какво да се тревожи.

Освободих празния пълнител и презаредих. Усещах оръжието по същия начин, както винаги; тежестта, опушеният мирис на масло и барут, едва доловимият аромат на изгоряла хартия, всичко това ми бе почти познато след близо две седмици това. Когато днес вдигнах пистолета, това ми изглеждаше някак си странно. Сякаш факта, че вчера бях убила човек, трябваше да добави допълнителна тежест, маркирана върху тъмната гладка повърхност.

Но не беше.

Девет милиметрова Барета, пълнителят съдържаше 15 куршума. Максимално ефективният обхват бе 50 метра, но по-добре бе да се целиш по-отблизо. Не забравяй да свалиш предпазителя и да се целиш в тялото. Приткин ми бе дал наставления, решен да преодолее моята неопитност. А ето какво аз мислех за тези уроци: като нещо, което щеше да ми помогне при самозащита. Никъде не бе отбелязано, че самозащитата значеше да стреляш по нещо повече от хартиена мишена. Тази самозащита можеше да означава да убиеш някого.