Карън Ченс - Прегърни нощта

Реших да й обясня как стоят нещата ако и когато намереше нещо и минах покрай моделите, за да стигна до малката работна стая отзад. Никой не се опита да ме спре. Отново бях облечена като Елвира, носейки черна перука и табелка с името. Бях открила, че си спестявах много въпроси, ако изглеждах като работничка, въпреки че това не се отразяваше добре на стъпалата ми.

Работната стая бе толкова претъпкана с остатъци от дрехи и рула от платове, че дори не можех да видя Августин, но чух как някой си мърмори в далечния край на стаята. Явно това беше огромният мъж, който се бореше с парче златна кожа, която се опитваше да го погълне. Той я хвърли настрани и тръшна един стол върху нея, след което започна да рови в една купчина хартия на близката маса и да мърмори още повече. Приближих се внимателно, защото платът се гънеше и правеше смели опити да отхвърли стола.

— Хм, здравейте.

— Няма нужда да се оплаквате — каза ми той бързо. — Няма шоу, така че никой не плаща. Включително и аз.

— Не съм тук за това.

Кожата се изплъзна и почти го събори на пода. Той се престори, че не забелязва, но плъзна ръба на масата и прибави тежестта й към тази на стола.

— Тогава съм на твое разположение.

— Мисля си за рокля. Нещо френско.

— Не може да искаш нещо подобно — каза той, звучейки ужасен. — Скъпа, моля те. Мога да ти направя нещо по-добро със затворени очи. По дяволите, мога да ушия нещо по-добро, дори ако съм мъртъв.

— Нямах предвид, че искам френски дизайнер — опитах се да обясня. — Просто нещо, което да изглежда…

— Забрави за Париж. Париж е свършен — каза ми той безгрижно. — Така и по какъв повод ще показваш моето творение?

— Нуждая се от облекло, което да подхожда на късния осемнадесети век.

— Оу, маскено парти. Не правя костюми.

Имайки предвид, че стилът на Августин бе кръстоска между Галиано и Либерас, си помислих, че това е доста спорно. В момента той носеше жълта шафранова туника с бухнали ръкави над чифт пурпурни харемски панталони. Златен шарф бе завързан около кръста му в пиратски стил и в него вместо сабя бе затъкнат чифт ножици, метър и оформена като домат възглавничка за карфици.

— Не мисля, че разбираш — казах му аз търпеливо. — Това е доста важно.

— А знам искаш дреха, с която да впечатляваш — каза Августин безгрижно. — В такъв случай си дошла на правилното място.

Той ме бутна към една от формите за шиене, по които изработваше моделите си. Той промърмори някаква дума и манекена придоби много позната и детайлна форма. Внезапно изпитах нужда да хвърля кърпа върху му.

— Имаш ли някакви специални предпочитания, за които трябва да знам? — попита. — Някои от тях могат да повлияят на дизайна…

— Не. Аз просто…

— Защото не искам да дойдеш при мен в последната минута и да искаш някаква магия, за да танцуваш по-добре или да държиш питието си, или да бъдеш обаятелен събеседник и просто да си забравила да го споменеш…

— Можеш да направиш всичко това с роклята?

— Скъпа моя, мога да направя всичко с роклята. Всичко, което е легално, това е. Така че не ме питай за любовни отвари или някакви други глупости, защото не искам да си загубя лиценза.

— Какво друго можеш да направиш? — В ума ми препускаха различните възможности.

— Какво искаш? — Едно руло бял плат започна да се увива около манекена.

— Можеш ли да ме направиш невидима?

Августин въздъхна и повдигна края на перуката ми с пръст.

— Лошото облекло и перука могат да направят това.

Присвих очи към него.

— А какво ще кажеш за проба на заклинания? Можеш ли да направиш така, че ако някой хвърли към мен нещо противно, то да отскочи?

— Ревнива съперничка? — попита ме той съчувствено.

— Нещо подобно.

— Колко могъща е малката котка?

— Има ли значение?

— Разбира се, че има! Трябва да знам колко силно да направя контразаклинанието — каза той нетърпеливо. — Ако е нещо дребно, като например да те направи да смърдиш като боклукчийска кофа…

— Не, трябва ми да спра голямо заклинание, което може да се причини от тъмен маг.

Августин премигна учудено.

— Скъпа, на какво парти ще ходиш?

— Това е проблемът. Не знам.

— Хм. Това наистина не е моята линия — каза той като се двоумеше. — Маговете воини понякога използват омагьосани наметала, за да презареждат щитовете си, но си мисля, че модата не е главният им приоритет.

Франсоаз си подаде главата вътре. Тя носеше някакво животно върху горната част на тялото си, което имаше множество кафяви иглички във всички посоки.