Карън Ченс - Прегърни нощта

След това не разбрах точно какво се случва, тъй като всичко стана едновременно — и повечето неща се случиха прекалено бързо, за да бъдат видени. Премигнах и следващият път, когато погледнах, един сегмент от оградата бе изскочил пред нас и служеше като щит срещу различните летящи предмети. Осъзнах защо тялото продължаваше да се движи дори и след смъртта, когато то се блъсна в преградата и цялото нещо се запали, изпускайки искри. Около неговия крак все още се огъваше жицата подобно на черна змия, съскаща и пращяща, разпръсквайки огън, смъртоносен както за вампирите, така и за хората. Но той не ни докосна и се отдалечи, танцувайки из паркинга подобно на полудяла кукла. Мирча изпрати сегмента срещу най-близкия маг и той удари щита му с лавина от искри. Те удържаха, уверявайки се, че горещият метал няма да докосне кожата му, но не успяха да предотвратят увиването на оградата около него подобно на одеяло. Брънките почти моментално започнаха да светят с нова, по-интензивна светлина, разтопявайки се в неговия щит подобно на начина, по който горещата вода потъваше в леда.

Другите магове бяха спрели поради някаква причина и аз не исках да чакам, за да разбера защо. Протегнах се за Мирча, като имах намерение да ни пренеса преди те да са подновили атаката си, дори и това да развалеше прикритието ми. Но протегнатата ми ръка срещна солидна стена от енергия, прогаряйки следа в тялото ми, която усетих като тежко слънчево изгаряне.

— Махай се оттук, Каси — каза Мирча, когато отдръпнах ръката си.

— Крайно време е — каза Били. — Пренеси и двамата далеч оттук.

— Нали трябва да го докосна, за да го направя — казах му подигравателно.

— Какво те спира?

Явно той не можеше да види бариерата по-добре, отколкото аз. Но тя бе там. Мирча нямаше щитове — той не бе маг, а вампирската магия не работеше по този начин. Бариерата беше чиста форма на енергия, обграждаща както него, така и маговете около него с енергийно поле, което ги бе затворило като в клетка. Но той също бе в капан. Не можеше да вдигне бариерата, без да ги освободи, а аз не можех да се приближа, докато той я поддържаше.

— Мирча ме спира! — просъсках аз.

— Касандра! Не мога да ги задържам цяла вечност! Една капка пот се стече надолу по бузата на Мирча.

— Трябва да тръгваш!

Преди да успея да отговоря, един от маговете се освободи, млад мъж с акне и разноцветни очи, едно зелено и едно синьо. Той се отдалечи от останалите, дрехите му пушеха, а кафявата му коса гореше. Но няколко прошепнати думи угасиха пламъците и когато се обърна, лицето му бе яростно и държеше нещо в ръка. Нещо горещо и бледо розово, с цвета на коноп между пръстите му.

Малката топка изглеждаше безобидно в ръката му, но аз бях била достатъчно дълго сред магове, за да знам истината. А Мирча не можеше да помръдне, не можеше да се защити, без да освободи и останалите и да причини още щети. Страх, силен и ужасяващ, пробяга надолу по гръбнака ми, а сърцето ми започна да бие в ушите ми, което нямаше смисъл, защото можех да усетя как кожата ми пращеше, когато кръвта се оцеждаше от лицето ми.

Малката топка падна на земята и се затъркаля, за да спре по средата на тревата, която беше поникнала в бетона. Магът падна на колене, гледайки ме с изненада. След това падна на една страна, все още стискайки уголемяващото се петно на гърдите му.

— Ти го застреля. — Били беше толкова изненадан, колкото и аз.

— Помислих си, че може да е забравил да вдигне отново щитовете си — казах глуповато.

Исках да седна. Вътрешностите ми трептяха, а ръката ми трепереше, тъй като бях стискала толкова силно пистолета. Но след това маговете направиха нещо, което изпрати Мирча в оградата, в резултат на което той за миг загуби концентрация. И в момента, в който това се случи, оживялото тяло прелетя през паркинга и се блъсна в него. Изпищях, защото знаех какво причинява огъня на незащитения вампир. След което започнах да стрелям напосоки, усещах болката, растяща в гърдите ми, подобно на нож. Но останалите магове бяха вдигнали щитовете си. Моите куршуми иззвъняваха, когато се удряха в щитовете, след което биваха погълнати. Те бяха убили Мирча, а аз дори не можех да ги нараня.

— Каси!

Обърнах се при гласа на Били и го видях как се рее пред Мирча, замъглен и неясен, подобно на двоен негатив.

Погледнах невярващо, когато Мирча повдигна глава. След това зяпнах буквално, тъй като той висеше по средата на оградата, ударен от синьо — бяла енергия и просто нямаше начин той да оцелее след това. Просто нямаше начин.