Карън Ченс - Прегърни нощта

— Ясновидката идва с нас, вампире — каза един от маговете.

Очаквах, че Мирча ще се опита да ги забаламоса, да използва прословутия си чар, който бе принудил Консула да го направи главен преговарящ. Явно маговете си бяха помислили същото, защото те бяха истински изненадани, когато говорителят им внезапно полетя във въздуха.

Той се приземи върху електрическите кабели, скъсвайки един от големите и омотавайки се в другите. Електричество се завихри диво за момент около тялото му, след което той падна на земята и отново бе издигнат от кабелите, които се бяха омотали около единия му крак. Той се залюля няколко пъти, преди да започне да се рее бавно в пространството, клатейки се на глезена си подобно на Обесения човек в тестето ми карти таро.

— Това не беше мъдро — каза спокойно най-близкият маг, точно преди в нас да се разбие стена от изгарящ въздух. Тя ме накара да загубя равновесие и захвърли и двама ни върху оградата. Пропуснах колчето, но се почувствах така, сякаш някои от звената на веригата станаха част от моята анатомия.

Мирча за секунда се изправи на крака и двама от маговете спонтанно изстреляха огън. Всичко стана толкова бързо, но въпреки това се оказах заобиколена от метална мрежа, в отговор на която маговете изстреляха топка от електрическо бяло и червено. Тя свали Мирча на коляно, но въпреки това той я хвана, ръцете му зацвъртяха оглушително, след което я хвърли срещу собственика й. Щитовете на маговете я отразиха в силови линии, а между тех запулсира електричество подобно на син огън. Уличните лампи започнаха да примигват и около висящия маг изригна енергия, изпращайки го към земята, а силовите линии съскаха и се увиваха около него.

Електроекзекутираният маг потрепна няколко пъти на земята, сякаш все още бе жив. След което добре огледах лицето му, което бе със зяпнала уста, отворени, стъклени очи и почернял език и аз реших, че вероятно не бе жив. Един от колегите му очевидно стигна до същото заключение, но вместо да скърби, реши да го използва. Той съживи тялото с един жест, издигайки го вертикално, докато то започна да прилича на плашило в зимна буря с подскачащи крайници и гърчещи се, треперещи крака, които се рееха точно над земята.

Прехвърлих погледа си от реещия се труп към разширяващия се син облак, но там се виждаха достатъчно проблясъци и се чуваха тътени и глухи пистолетни изстрели, че нямаше защо да се притеснявам някой да чуе битката, която се развиваше тук. Това бе единственото нещо, за което се чувствах сигурна, особено след като над главите ни полетя една метална кофа за боклук. Тя спря на сантиметър пред носа ми, след което обърна курса и се разпадна, а острите метални отломъци се врязаха в редицата на маговете подобно на шрапнели.

Ръждивият Пинто, който полетя към маговете секунда по-късно, не успя да премине щитовете им, тъй като те обединиха усилията си, за да го отхвърлят. Той отлетя някъде настрани в нощта, завъртя се три пъти и се блъсна в най-близката кола, където експлодира. Повечето от маговете бяха добре, но бяха и сериозно вбесени. Един от тях обаче, който беше или по-млад, или недостатъчно добре обучен, бе загубил за секунда концентрация и заедно с това щита си. А секундата бе повече от достатъчна.

На господаря вампир не му беше необходимо да докосва човек, за да го пресуши и Мирча веднага се възползва от възможността да подкрепи този факт с действие. Мисля, че той се опитваше да сплаши останалите и те да побегнат, защото убийството определено не можеше да се нарече „чисто“. Той протегна ръка и мъжът се хвана за гърлото, кървави сълзи потекоха от очите му. Но вместо да потекат надолу по бузите му, те полетяха навън, прелетявайки разстоянието между нас до дланта на Мирча, където малките капки моментално бяха погълнати.

А след това не само очите му кървяха; изглеждаше така, сякаш всяка пора на лицето му се бе разкъсала и във въздуха потекоха кървави потоци подобно на дълга червена панделка. За няколко секунди мъжът се сбръчка, лицето му сега бе снежнобяло, а безкръвните му устни бяха оформили едно беззвучно ох. Той бе мъртъв, преди да докосне асфалта.

Ако целта бе сплашването, то то не проработи. Маговете се разпръснаха и предприеха атака поотделно. Те вероятно мислеха, че Мирча не може да следи едновременно и шестимата и докато той се справяше с един, другите щяха да го убият. Аз отчаяно се страхувах, че можеше и да са прави. Оживялото тяло се приближи и облак от стъклени фрагменти от избухналата кола се надигнаха от земята зад него, блещукащи на светлината подобно на смъртоносни диаманти. И сякаш това не бе достатъчно, а и група от горящи гуми се завъртя върху асфалта, наподобявайки ескадрон от НЛО срещу мрака.