Тад Уилямс - Реката на синия огън

— Някакъв мистериозник като че ли изстрелва разни неща по мен от кърмата — отбеляза равнодушно той. — Някой от вас, кирливци, да изтича и да го убие.

И докато десетина пирати с небръснати и покрити с белези мутри затрополиха нагоре по подвижното мостче, а Орландо и Фредерикс замръзнаха със свити стомаси в очакване, Сграбчващия Джон тръкна бебето по цялата дължина на масивното оръдейно дуло, при което главицата му пусна искри и пламна. Пеленачето ревна, а капитанът го вдигна и запали огромния оръдеен фитил.

Стенейки от ярост и болка, Подпалващия всичко наред скочи от кърмата. Приземи се сред група объркани пирати, които се пръснаха като кегли. За миг стигна до пиратския капитан и грабна лумналото в пламъци дете от металните му ръце. Пъхна бебешката главица в кофата с вода, използвана за охлаждане на дулото, после вдигна давещото се от рев пеленаче и го притисна към гърдите си.

Орландо извърна очи от трагичната сцена, когато първият от пиратите се появи на кърмата, размахвайки със свирепо изражение камата си. В следващите пет секунди се случиха няколко неща.

С рефлексите на Таргор, макар и забавени, Орландо се изплъзна от удара на камата, отстъпи встрани и замахна в широка хоризонтална дъга със сабята си; фрасна първия пират по гърба и го запрати над покрива точно в мига, в който татуираният разбойник зад него се строполи по стълбите с една от стрелите на Фредерикс в раирания си корем.

Вождът Подпалващия всичко наред скочи във водата през перилата с подгизналото си и скимтящо дете в ръце. Сграбчващия Джон наблюдаваше всичко с мрачно веселие, сучейки мустак с кранчето на куката си.

Фитилът на Гръмовержеца догоря, изчезвайки във вътрешността на дулото за част от секундата, преди да възпламени барута с рев, оповестил сякаш настъпването на Страшния съд. Оръдието блъвна огън и лафетът се метна назад, опнал веригите си. Целият кораб подскочи и Орландо, Фредерикс и атакуващите ги пирати пльоснаха на пода.

Грамадното оръдейно гюле изсвистя над водата и се заби в огромната дръжка на Ледената кутия, като я строши и проби вратата.

В течение на един кратък миг след всичко случило се, докато тътените от изригването на Гръмовержеца заглъхваха, се възцари спокойствие. След което гигантската врата на Ледената кутия, висока колкото планински склон, бавно се открехна.

Положението им никак не бе розово и Орландо отлично си даваше сметка за това. Макар поне половината от екипажа на Сграбчващия Джон да се качваше в лодките с явното намерение да дебаркира на брега и да нападне зейналата Ледена кутия, повечето от останалите изглеждаха твърдо решени да се съсредоточат върху ликвидирането на Орландо и Фредерикс. Първите шестима бяха понесли поражение, но други шестима или повече вече се катереха по мостчето, размахвайки заплашително всевъзможни остриета.

Вождът Подпалващия всичко наред бе изчезнал зад борда, успявайки да спаси раненото си индианче, и по всяка вероятност не проявяваше никакъв интерес към нарисуваните пирати или към каквото и да е друго. Охраняваното от Костенурката кану се намираше извън полезрението им под перилата на „Черният супник“, а дори да успееха да си проправят път до него през тълпата отвратителни разбойници, пиратският кораб се бе приближил толкова много до брега, че нямаше никаква гаранция, че кануто все още се поклаща откъм широката страна на кораба.

„Необходим е нов план — помисли си Орландо. — Какъвто и да е.“

Една от последните дебаркиращи лодки се полюшваше на гредата, докато шайка ръмжащи и ругаещи карикатури морски разбойници се мъчеше да я свали във водата. Орландо отклони безразсъдната атака на първия покатерил се по стълбата пират и извика към Фредерикс:

— След мен!

Приятелят му, останал или без стрели, или без необходимото за изстрелването им пространство, използваше лъка като някакъв неудобен щит, същевременно контраатакувайки с изоставената от един от предишните им нападатели къса сабя.

— Къде?

— Лодките!

Орландо спря за миг да си поеме дъх, напомняйки си, че макар да е много по-силен от собственото си крехко тяло, вече не притежава свръхчовешките мускули на Таргор. Вкопчи се в едно от въжетата на бизана, метна се над главите на блъскащите се един друг техни нападатели и скочи върху главната палуба. В бързината не успя да погледне дали Фредерикс го бе последвал и се втурна към лодката, като блъсна най-близкия пират през борда, преди онзи да го забележи. Двама от останалите трима се мъчеха да спрат люлеещата се лодка и Орландо нападна третия. Миг по-късно Фредерикс се появи до него и двамата светкавично се справиха с противника на Орландо. Другите двама, въоръжени само с ножове, прецениха ситуацията, след което скочиха от лодката и изчезнаха към предната палуба.