Тад Уилямс - Реката на синия огън

Вождът Подпалващия всичко наред ги очакваше до вратата на Фризера. Той ги изгледа и поклати глава, с огромните си ръце внимателно им помогна да достигнат до долния рафт, както и при дългото им спускане до основата на Ледената кутия.

И двамата едва пристъпваха. Вождът ги подкрепяше да не паднат, докато не оставиха бойното поле далече зад гърба си, след което намериха едно защитено местенце в основата на бюфета, където можеха да се прислонят, и накладе огън. Докато гледаха втренчено с тъпо изумление проблясъците на пламъците, той стана и изчезна в тъмнината.

Отначало мислите на Орландо бяха дребни и незначителни, не особено съществени, но след малко първата реакция от шока започна да отзвучава. Когато малко по-късно вождът се завърна с Костенурката и носеше в ръце спящото, увито в одеяло бебе (темето на Малка искра беше почерняло, но иначе му нямаше нищо), Орландо успя дори лекичко да се усмихне.

Заспа все така вторачен в огъня, чиито пламъци скриваха като завеса, но все пак не съвсем плътно, мрака отвъд тях.

Tad Williams

River of Blue Fire, 1998

Издание:

Тад Уилямс. Тайната река

ISBN 954-527-173-6

Тад Уилямс. Гласове в мрака

ISBN 954-527-174-4

Издателство „Дамян Яков“, 2001

Превод: Камен Костов, 2001

Художник: Веселин Праматаров, 2001

Редактор Нина Иванова

Коректор Даниела Славчева

Компютърен дизайн София Делчева

Печат: „Симолини“ 94, София

Останалата част на книга втора не е преведена на български.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/9258

Последна корекция: 28 септември 2008 в 11:27

Пепъс (papoose) — „индианче“ в езика на северноамериканските индианци. — Б. пр.

Съпруга на един от британските крале, победила римляните ок. 6261 г. пр.Хр. — Б. пр.