Тад Уилямс - Престолът от драконова кост

Отдадох се на упорит труд заради обичта си към света и за утеха на благородните сърца: за онези от тях, които са ми скъпи, и заради един свят, към който сърцето ми е преизпълнено със състрадание. Нямам предвид обикновения свят на тези, които (както съм чувал) не понасят страданието и единственото им желание е да се къпят в блаженство. (Господ да им даде да си живеят в блаженство!) Не техният свят и начин на живот интересува моя разказ: житието им не се пресича с моето. Друг свят нося в съзнанието си, събрал в едно сърце горчива сладост и скъпа тъга, блаженството на сърцето и болката на копнежа, драгоценния живот и печалната смърт, драгоценната смърт и печалния живот. Нека този свят бъде моят свят, да бъда прокълнат с него или да бъда спасен.

Тази творба не би се появила без помощта на доста хора. Искам да изкажа признателността си към: Ева Каминг, Нанси Деминг-Уилямс, Артър Рос Евънс, Питър Стампфъл и Майкъл Уелън, които прочетоха един ужасно дълъг ръкопис, а след това ми предоставиха своята подкрепа, полезни съвети и мъдри предложения; на Ендрю Харис за логистичната му подкрепа, която далеч надхвърли приятелския дълг, и особено на моите редактори Бетси Уолхейм и Шейла Джилбърт, които работиха дълго и упорито, за да ми помогнат да напиша най-добрата си книга. Всички те са прекрасни хора.

Предупреждавам пътешествениците в земята на Остен Ард да не вярват сляпо на старите правила и норми и грижливо да съблюдават всички ритуали, тъй като те често прикриват истинската същност с привидна.

Народът на кануките от заснежените Тролски планини има пословица: „Този, който е сигурен, че знае края на нещата, когато едва ги е започнал, е или изключително мъдър, или изключително глупав; но и в двата случая той несъмнено е нещастен човек, защото е забил нож в сърцето на чудото“.

По-просто казано, новите посетители на тази земя трябва да помнят: „Избягвайте предположенията“.

Кануките имат и друга пословица: „Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни“.

… Книгата на безумния свещеник Нисес е голяма, казват тези, които са я държали в ръце, и тежи колкото малко дете. Тя била открита до Нисес, който лежал мъртъв с усмивка на лицето до прозореца на кулата, от който малко преди това скочил неговият господар, крал Хйелдин, устремен към смъртта си.

Гранясалото кафяво мастило от отвара на леска, кукуряк и седефче — както и някаква червеникава, гъста течност — е изсъхнало и лесно се рони от тънките страници. Семплата подвързия е изработена от гладка кожа на непознато животно.

Светите мъже от Набан, които прочели книгата след кончината на Нисес, я обявили за еретична и опасна, но поради някаква причина не я изгорили, както обикновено се постъпва с подобни писания. Вместо това тя потънала задълго в почти неизбродния архив на Майката Църква, в дълбоките тайни подземия на Санселан Ейдонитис. Понастоящем очевидно е изчезнала от ониксовото ковчеже, в което била съхранявана. Труднодостъпният Опис на архивите не дава ясно свидетелство относно днешното й местонахождение.

Някои от тези, които са чели еретичната творба на Нисес, твърдят, че тя съдържа всички тайни на Остен Ард: от мрачното минало на тази земя до сенките на неродените неща. Ейдонитските учени свещеници биха отбелязали единствено, че нейното съдържание е „нечестиво“.

Може наистина да е вярно, че писанията на Нисес предсказват онова, което предстои да се случи, така категорично — а, както можем да предположим, и причудливо, — както описват и онова, което вече се е случило. Така или иначе, не е известно дали великите събития на нашата епоха и най-вече това, което ни интересува — въздигането и триумфът на Престър Джон, — са включени в предсказанията на свещеника, макар да съществуват предположения, че може и да е така. Повечето от писанията на Нисес са загадъчни, значението им е скрито в странни рими и неясни отправки. Никога не съм чел цялото произведение, а повечето от тези, които са го чели, са мъртви отдавна.