Алисън Ноел - Тъмен пламък

Обаче аз, макар да се съгласих да го обгоря в ритуалния огън — го прокарвах през пламъка отново и отново, за да го пречистя — и изобщо не обърнах внимание на останалата част от плана им. Бях убедена, че просто използват възможността да ме изкарат още по-голяма глупачка. В крайна сметка те твърдяха, че наистина сериозният проблем е времето, в което бях избрала да направя заклинанието си — нощта на тъмната луна. При това положение какво значение имаше някакъв си нож?

Този път обаче за по-сигурно добавям няколко камъка на дръжката му: обсидиан, познат още като „сълзите на апачите“ — за защита и късмет (от които близначките смятат, че ще имам нужда в изобилие), хелиотроп — или „кървав камък“ — за смелост, сила и победа (това винаги е добра комбинация), както и тюркоаз — той има способностите да изцелява и усилва чакрите (очевидно вратната чакра, отговаряща за проницателността и разбирането, винаги е била моето най-уязвимо място). След това поръсвам острието със сол, преди да го прокарам през пламъка на три тънки бели свещи, и призовавам елементите — огън, въздух, вода и земя. Те трябва да прогонят мрака и да допуснат светлината; да отблъснат злото и да призоват доброто. Повтарям заклинанието три пъти, преди да се обърна към най-висшите магически сили, които да се погрижат да се изпълни. Този път обаче съм сигурна, че се обръщам към правилните магически сили — призовавам Богинята, а не Хеката, триглавата кралица на подземния свят, която има змии вместо коса.

Обикалям три пъти мястото, като по този начин го пречиствам. Вдигнала съм високо едната си ръка, в която държа тамяна; в другата е атамето. Завършвам кръга, като си представям бяла светлина, която протича през мен: тя тръгва от върха на главата ми, преминава през цялото ми тяло, по ръката ми и се излива през атамето в пода. Тънките нишки от най-чиста бяла светлина се завихрят наоколо, въртят се и се извиват, увеличават се, преплитат се и се извисяват, после се обединяват високо над главата ми, докато накрая се оказвам обгърната от сребрист пашкул, изтъкан от най-ярката трептяща светлина, която човек може да си представи.

Коленича на пода на своето пречистено, свято пространство. Протягам лявата си ръка напред и прокарвам острието по линията на живота си. Рязко си поемам дъх, когато върхът му се впива дълбоко в плътта ми и струя кръв плисва от раната. Затварям очи и бързо проявявам Роман пред себе си. Той се появява, седнал с кръстосани крака, изкушава ме с неустоимия си поглед и широка подканяща усмивка. Боря се неистово да подмина хипнотизиращата му красота, да се отърся от неоспоримата съблазън, която представлява. Трябва да се насоча направо към кървавата нишка, която плътно обвива врата му.

Нишката е прогизнала от моята кръв.

Аз самата я завързах там — миналия четвъртък, когато изпълних почти същия ритуал. Ритуал, който сякаш действаше… само дето после всичко ужасно се обърка. Този път обаче нещата са различни. Намеренията ми са напълно различни. Искам си кръвта обратно. Възнамерявам да се отвържа.

Затова бързам да продължа със заклинанието, преди да е изчезнал:

Като развързвам сега този възел,

пред твоите очи от магията се отърсвам.

Там, дето бе нишката свързана плътно,

нека всичко както преди да се върне.

Повече няма над мен сила!

Отвързвам нишката и се освобождавам —

нека изчезне, без никому да стори зло.

От днес нататък само тази истина е вярна.

Това е моята воля, моята дума и моето желание:

със твоята сила нека тъй да стане!

Присвивам се под напора на свирепия вятър, който се завихря в кръга ми. Той се блъска в стените с такава сила, че те скоро ще започнат да поддават. Над главата ми блясва светкавица и се чува гръм. Дясната ми ръка е вдигната високо с разперена длан: готова, чакаща. Погледът ми е впит в неговия — наум развързвам възела на врата му и призовавам кръвта си обратно.

Обратно при мен, защото от мен произлиза.

Обратно при мен, където й е мястото.

Очите ми се разширяват от въодушевление, когато тя се извива в дъга и се насочва право към центъра на разсечената ми длан. Нишката около врата му изсветлява, избелява, докато накрая става напълно чиста и девствено бяла, каквато бе в деня, преди да започне всичко.

Обаче точно когато се подготвям да го отпратя завинаги и да се освободя напълно от този нечестив съюз, в тялото ми се промъква онзи странен непознат пулс. Този отвратителен натрапник се втурва в мен с такава сила и такъв устрем, превзема ме толкова бързо и окончателно, че просто не успявам да го спра.