Алисън Ноел - Тъмен пламък

След това се насочвам към гардероба си и свалям кутията от най-горния рафт. В нея са всичките ми инструменти и средства — всичко, което ми е нужно, за да поправя онова, което сторих.

Моментът сега е правилен — ще ми позволи да започна отначало и начисто. Това е идеалната възможност (всъщност единствената според Роми и Райни) да разваля заклинанието, което направих. Тогава не осъзнавах, че призовавам тъмните сили на помощ. Стана случайно. Сега обаче не е така: в момента луната нараства, което означава, че богинята се въздига. Тоест, сега тя е във възход, а Хеката — онази, която призовах по погрешка предния път — се спуска в подземния свят, където ще остане един месец. После на свой ред ще се въздигне, с което ще завърши цикъла.

Изваждам от кутията свещите, кристалите, билките, маслата и тамяна, от които ще имам нужда. Отделям няколко минути, за да ги наместя спретнато в реда, в който ще ги използвам. След това събличам дрехите си и се потапям във ваната за ритуалното си къпане. Вземам със себе си торбичките с ангелика (има защитни функции и гони вещиците), хвойна (спира злите същества), седефче (притежава лечебни свойства, подсилва умствените възможности и спомага за развалянето на проклятия). Добавям няколко капки етерично масло от горчив портокал (за което се твърди, че прогонва злото и премахва всяко отрицателно влияние). Потъвам във ваната и опирам крака в другия й край. Водата се издига покрай тялото ми и го залива изцяло. Грабвам няколкото прозрачни планински кристала, които съм оставила на ръба, и ги пускам вътре, като междувременно напявам:

Пречисти и приеми тялото мое,

така че заклинанието ми да подейства.

Духът ми се възражда, готов за полет,

и тази нощ магията ми ще успее.

За разлика от миналия път обаче, когато се увлякох твърде много, сега не си представям Роман. Не искам да го виждам пред себе си, преди да съм напълно готова — преди да е неизбежно. Преди наистина да настъпи време да поправя онова, което сторих.

Не мога да поема риска да го повикам по-рано.

Откакто започнаха сънищата, нямам доверие на себе си. През онази първа нощ се събудих, потънала в студена лепкава пот, а в главата ми танцуваше образът на Роман. Тогава реших, че това е просто резултат от ужасната вечер, която бях преживяла: научих истината за Джуд, дадох на Хевън да пие от еликсира и по този начин я превърнах в безсмъртна.

Само че той продължава да се връща в съня ми — прави го всяка нощ оттогава. Нахлува в ума ми не само нощем, но и през деня — достатъчно е само за миг да се разсея и да се отдам на фантазии. И това е придружено от онзи странен, непознат и органически чужд пулс, който бие непрестанно в кръвта ми. Всички тези неща ме убедиха, че Роми и Райни са прави.

Чувствах се чудесно във времето веднага след завършването на заклинанието. По-късно обаче, когато истината започна да се разкрива, осъзнах, че щетите са наистина огромни. Бях сторила нещо ужасно.

Вместо да привържа Роман към себе си, обвързах себе си с него.

Вместо да го накарам да дойде при мен, за да изпълни всичките ми заповеди, аз самата го търся — безсрамно, безнадеждно и безспирно.

Това е нещо, което Деймън не бива никога да научава. Никой не бива да разбира. То не само доказва, че беше прав да ме предупреждава за тъмната страна на магията и да настоява, че никой не бива да си играе с нея — особено аматьори, които задълбават прекалено и после не успяват да изплуват — но е напълно възможно и да изчерпи търпението му спрямо мен.

Възможно е да се окаже онова малко камъче, което преобръща колата. Само едно е достатъчно.

Поемам си дълбоко въздух и се потапям още повече. Наслаждавам се на водата, която се плиска по брадичката ми, и на усещането, че попивам изцелителната енергия на камъните и билките, които съм сложила в нея. Сигурна съм, че е само въпрос на време да се отърся от отвратителната си мания и всичко да се нареди. Когато водата започва да изстива, изтривам всеки квадратен сантиметър от кожата си с надеждата да отмия тази нова, покварена своя същност и да си върна старата. После се измъквам от ваната и намятам бялата си копринена роба с качулка. Завързвам хлабаво колана й и се насочвам към гардероба, откъдето вадя своето атаме (ритуалния ми нож). Същото, което Роми и Райни така остро критикуваха — твърдяха, че е прекалено остро, че предназначението му е да реже енергия, а не материя, и следователно съм го направила изцяло погрешно. Също така настояваха да го разтопя, докато се превърне в безформено парче метал, и да им го предам, за да довършат ритуала по унищожаването му. Не искаха да доверят подобна сложна и отговорна задача на заблуден новак като мен.