Брандън Сандърсън - Зарево

Мизи побягна в указаната от мен посока. Аз коленичих с пушката на рамо и зачаках. Покривът, на който до преди малко стоеше Разрушение, продължаваше да гори. Първичната сила на Разрушение беше манипулирането на топлината. Той можеше да извлече топлината от всичко — включително от хора — с едно докосване, после да я освободи или като аура, или като докосне нещо друго и я предаде.

Беше стопил Хюстън. Буквално. Беше прекарал седмици седнал в центъра на града, с голи гърди като някакво древно божество, и беше извличал топлина от въздуха, обливайки се в лъчите на слънцето. След това я беше складирал, сетне я беше пуснал наведнъж. Виждал бях снимки и бях чел описания. Асфалтът се беше превърнал в супа. Сградите бяха избухнали в пламъци. Камъните се бяха стопили в магма. Десетки хиляди бяха загинали за секунди.

Е, от това, което помнех от бележките си, излизаше, че разполагам с малко време, преди той да се появи отново. Можеше да използва силите си за телепортация само през няколко минути и…

Разрушение се появи до мен.

Усетих горещината, преди да го видя, и се завъртях в тази посока. По челото ми изби пот, все едно се бях приближил до горящ в кофа за смет огън в студена нощ.

Отново го прострелях.

Чух от устните му да излиза половин ругатня и той отново избухна в пръски светлина. Горещината изчезна.

— Внимавай, Дейвид — обади се Тиа в ухото ми. — Ако събере достатъчно топлина и се появи близо до теб, аурата може да преодолее твоя Възмездителски щит и да те изпържи още преди да имаш възможността да стреляш.

Кимнах и трескав се отдалечих от мястото си. Пушката още беше опряна в рамото ми, а визьорите работеха.

— Тиа — прошепнах аз по линията. — Имаш ли достъп до моите бележки?

— Взех ги горе с мен, заедно със записки от останалите лористи.

— Не се ли предполага, че силите му за телепортация се нуждаят от време за презареждане?

— Да — отговори тя. — Поне две минути, преди да…

Разрушение отново оживя и този път го хванах в движение, като приближаваща се светлина. Пуснах един куршум в тази посока още преди той да се е оформил напълно.

Телепортацията отново го спаси, обаче аз знаех, че ще стане така. Беше само диверсия. Всъщност, нямах представа как ще го убием, ала поне можех да му създам неудобство и да му попреча да убива невинни.

— Бележките ми грешат — казах аз. По страните ми се лееше пот. — Времето между телепортациите му е едва няколко секунди. — Искри. Какво ли още бях разбрал погрешно?

— Джон — каза Тиа по линията. — Ще ни трябва план. Бързо.

— Мисля — отвърна отсечено Проф. — Обаче ни трябва повече информация.

Проф се покатери на отсрещния покрив, където Разрушение удряше преди да се телепортира при мен, и се прикри зад някаква камара отломки.

— Дейвид — каза той, — когато той се телепортира, взима ли автоматично всичко, което го докосва, или трябва определено да подбира неща от сорта на дрехите си?

— Не е сигурно — отговорих аз. — Сведенията за Разрушение са оскъдни. Той…

Млъкнах, понеже Разрушение се появи до мен и протегна ръка да ме докосне. Скочих и се завъртях. Усетих как топлинната вълна ме помита.

Долетя изстрел и Разрушение се телепортира току преди да ме докосне. Както и преди, за миг след него остана да виси светъл контур. Фигурата избухна на парчета, които отскочиха от мен, изпариха се и изчезнаха. Когато светкавицата в очите ми премина, видях, че на съседния покрив Проф сваля пушката си.

— Бъди нащрек, синко — напрегнато каза той по линията. — Мизи, приготви експлозиви. Дейвид, има ли нещо друго, каквото и да е, което можеш да си спомниш за Разрушение или за неговите сили?

Отърсих се. Енергийният щит на Проф навярно ме беше спасил от жегата на Разрушение. Значи, вече спасяваше живота ми за втори път.

— Нищо. Съжалявам — отвърнах аз и се почувствах безполезен.

Чакахме, ала Разрушение не се появи отново. Чух обаче викове в далечината. Проф изруга и ми даде знак да се отправя по посока на виковете. Това и направих с разтуптяно сърце… Но в същото време изпитвах особеното спокойствие, което се усеща в разгара на операцията.

От едната ми страна имаше изоставени палатки, от другата хората плуваха във водата. Виковете ме отведоха до една по-висока сграда. Отвътре, зад счупените прозорци, беше пълна със светещи растения и се издигаше на десет или повече етажа над водната повърхност. В един от горните етажи проблесна светлина и аз зърнах Разрушение да минава пред едно открито място. Погледнах го през мерника и видях, че се усмихва предизвикателно. Стрелях, но той вече се беше оттеглил от полезрението ми и беше отишъл по-навътре в сградата.