Брандън Сандърсън - Зарево

Отново взрив на светлина. Вдигнах поглед. Проф също. Разрушение се беше придвижил, вероятно чрез телепортация, и сега се намираше на два покрива разстояние от нас.

От същата посока долетяха викове.

— План? — настойчиво попитах аз.

— Блясък и удар — отвърна Проф. Така се наричаше маневрата, при която един отряд отвлича вниманието на мишената, а друг я обкръжава. Проф се пресегна и ме улови за рамото. Дланта му беше топла и понеже вече знаех какво да търся, долових леко бодване. Той току-що ми беше дарил защитна сила и способността да изпарявам солидни тела.

— Тук няма да имаме особена полза от тензорите — обясни той, — защото не се налага кой знае какво прокопаване на тунели. Но ги дръж под ръка, за всеки случай.

Хвърлих поглед на Ексел и Вал. Те не знаеха, че Проф е Епичен; очевидно от мен се очакваше да поддържам тази измама пред тях.

— Разбрано — отвърнах аз. Чувствах се в много по-голяма безопасност, когато разполагах с част от защитата на Проф.

Той посочи моста, свързващ покрива със съседната сграда.

— Мини по този мост и си проправи път към Разрушение. Намери начин да привлечеш вниманието му и да го задържиш. Вал, двамата с теб ще използваме лодката — с включен мотор, няма смисъл вече да се крием от Регалия — за да се озовем зад Разрушение. Можем да разширим плана пътем.

— Добре — казах аз и погледнах Мизи. — Обаче трябва да взема Мизи, за да ме покрива. Разрушение може да се насочи към Тиа, а на теб ще ти трябва някой по-опитен, който да покрива нея.

Мизи ме погледна. Заслужаваше насърчение за участието в операцията — знаех точно какво е да те оставят в подобен момент.

— Разумно — съгласи се Проф и затича към лодката. Вал хукна след него. — Ексел, ти пазиш Тиа. Дейвид, Мизи, действайте!

— Тръгваме — отвърнах аз и побягнах към другия въжен мост, който водеше към мястото на последните взривове на Разрушение.

Мизи тичаше подире ми.

— Благодаря ти — рече тя. Снайперската пушка беше преметната през рамото ѝ. — Ако отново ме бяха оставили да пазя, май щях да се издрайфам.

— Може и да не бързаш с благодарностите — отвърнах аз и скочих на паянтовия мост. — Почакай да оцелеем след това, което се задава.

Разблъсквах хората, които бягаха по тесния въжен мост, и държах пушката високо над главата си. Този път преднамерено не поглеждах водата долу. Мостът леко се издигна и когато слязох от него, се озовах върху грамаден покрив, претъпкан с палатки. Хората се свиваха в импровизираните си домове или по периферията на покрива. Други се измъкваха по водните канали под нас или по мостовете, водещи към съседните сгради.

Двамата с Мизи хукнахме през покрива. Той беше боядисан със спрей — редуващи се жълти и зелени ивици излъчваха призрачна светлина и очертаваха пътеки. Близо до средата на покрива минахме край група хора, които — странно — нито се криеха, нито бягаха. Те се молеха.

— Имайте вяра в Зората! — викаше някаква жена в центъра на групата. — Онзи, който дава живот и мир, изворът на нашата прехрана. Имайте вяра на Онзи, Който Мечтае!

Мизи спря и ги зяпна. Изругах и я помъкнах след мен. Разрушение стоеше на съседния покрив. Вече го виждах ясно. Той крачеше сред пламъците, а тренчкотът плющеше зад гърба му. Имаше тясно лице, права черна коса, очила и козя брадичка. Тъкмо типа човек, който се бях научил да избягвам в Нюкаго. Такъв човек не изглежда опасен, докато не видиш очите му и не осъзнаеш, че в тях липсва нещо жизненоважно. Дори като за Епичен, този мъж беше чудовище. Макар в началото да беше властвал над един град, като повечето висши Епични, в крайна сметка беше решил да разруши своя град напълно. Всеки един човек в Хюстън. Беше безогледен убиец. Бях започнал да мисля, че някои Епични са поправими, но този тук… никакъв шанс.

— Заеми позиция на онзи парапет — казах аз на Мизи. — Бъди готова за указания. Ти ли се занимаваш с разрушителните работи във вашия отряд?

— Точно.

— Носиш ли си нещо?

— Нищо голямо. Няколко блендера от пещ за тухли.

— Няколко… Какво?

— О! Извинявай. Моето название за…

— Каквото и да е. Извади ги и бъди готова.

Свалих пушката и се прицелих в Разрушение.

Той се обърна да ме погледне.

Стрелях.

Разрушение се телепортира сред взрив светлина — все едно беше станал керамичен и после беше експлодирал, а отломки от фигурата му се пръснаха навън като от строшена ваза и изпопадаха по земята.

Превантивна телепортация. Действаше точно както бях чел.