Брандън Сандърсън - Зарево

В холографския мерник видях, че няколко дрипави мародери клечат в мрака зад една от повредените коли. Приличаха на диваци с дългите си бради и нескопосно изкърпените дрехи. Наблюдавах ги със свален предпазител и търсех оръжия, когато се показа още една глава. Момиченце, може би петгодишно. Един от мъжете я накара да мълчи и да се сниши, после продължи да гледа джипа ни, докато прекосихме неравния участък, набрахме скорост и те останаха назад.

Свалих пушката.

— Навън наистина е зле.

— Винаги, щом някой град почне да се обединява — обади се Тиа от предната седалка, — някой Епичен решава или да управлява това място, или да го унищожи.

— По-зле е — тихо додаде Проф, — когато някой от местните развие сили.

Новите Епични бяха рядкост, но се срещаха. В град като Нюкаго имахме по някой нов може би на четири или пет години. Но новите Епични бяха опасни — Епичен, който за пръв път проявяваше сили, почти винаги леко полудяваше в началото и използваше способностите си за дивашко разрушение. Стоманеното сърце бързо улавяше подобни личности и ги подчиняваше. Навън нямаше кой да спре първоначалното им буйство.

Тревожно се върнах на мястото си, ала в крайна сметка пак зачетох. Беше третата нощ от пътуването ми. По изгрев, след първата нощ, Проф ни откара в едно тайно скривалище. Явно Възмездителите разполагаха с множество такива по протежение на основните пътища. Обикновено скривалищата представляваха пещери, изсечени в скалите с тензорите и обезопасени със скрити врати.

Не бях притискал Проф твърде много по въпроса за тензорите. Дори и с мен той говореше за тях като че са някаква технология, а не просто секретно прикритие за неговите сили. Позволяваше единствено на Възмездителите от неговия личен отряд да ги ползват, което беше разумно. Повечето сили на Епичните имаха определен обсег. Доколкото бях успял да преценя, човек трябваше да е на десетина километра от Проф, за да могат дарените от него тензори или енергийни щитове да действат. А още по-объркващо беше, че Възмездителите наистина притежаваха технология, която имитираше някои сили на Епичните. Например гаусовото оръдие, което ползвах в сражението срещу Стоманеното сърце, и дозерът — устройството, което Възмездителите ползваха, за да проверят дали някой е Епичен, или не. Подозрението ми беше, че и те също тайно са от силите на Проф, но той ме увери, че не са. Възможно беше да убият някой Епичен, после да ползват нещо от неговото ДНК и инженерно да разработят машини, които наподобяват неговите сили. Тъкмо това правеше измамата на Проф толкова убедителна. Защо да предполагаш, че водачът ти е Епичен, при положение че има отлично технологично обяснение на нещата, които отрядът е способен да прави?

Прелистих до края на защипаните с кламери бележки, които Тиа ми беше дала. Там намерих профила на Електричната, събран от нас скоро след идването ѝ в Нюкаго. Емилин Баск , пишеше там. Бивша служителка на рецепцията в хотел. Почитателка на азиатските криминални филми. Сдобила се е с Епични сили две години след изгрева на Злочестие. Прегледах историята ѝ. Беше прекарала малко време в Детройт, Мадисън и Литъл Блекстоун и се беше съюзила със Статичния и неговата банда Епични за няколко години, после беше изчезнала за кратко, преди да се появи в Нюкаго, за да ни избие до крак. Това беше интересно, но аз търсех друго. Исках да знам историята ѝ отпреди да стане Епична и по-точно — що за човек е била преди да стане една от тях. Създавала ли е проблеми като Стоманеното сърце?

По този въпрос разполагах само с няколко пасажа. Била е отгледана от леля си, след като майка ѝ се е самоубила, но досието не казваше нищо за характера ѝ. Накрая имаше бележка. Явно травмата на майката има връзка с бабата и дядото. Приведох се напред, а джипът малко ускори.

— Тиа?

— Хмм? — отвърна тя и вдигна поглед от таблета, който, също като мен, криеше в кутия, за да заслони светлината.

— Какво означава това — споменава се, че травмата на майката на Електричната била някак свързана с бабата и дядото?

— Не е сигурно — каза Тиа. — Това, което ти дадох, е част от по-голямо досие, съставено от Джори; той ни прати само важните сведения.

Моите досиета нямаха кой знае какво за Електричната. Пак погледнах същия параграф под светлината в кутията от обувки.

— Имаш ли нещо против да му поискаш и останалата информация?

— Какво в мъртвите Епични те привлича толкова? — попита Тиа.