Лиан Хърн - Заговорът

— Не се страхувайте. Каквото и да сторите, аз ще бъда до вас. Ще ви последвам и в отвъдното.

Двете останаха в прегръдките си дълго време. Изтощена от емоции, Каеде изпадна в онова състояние на объркване, което съпътства мъката. Почувства се така, сякаш сънува и е влязла в друг свят, в който лежи в обятията на Такео и не изпитва никакъв страх. „Само той може да ме спаси“, помисли си тя. „Само той може да ме върне към живота.“

По-късно каза на Шизука, че иска да се изкъпе, и я помоли да й оскубе веждите и да й изтърка нозете. Хапна малко и седна в привидно спокойно мълчание, медитирайки над онова, на което бе обучена като дете.

Прислужниците дойдоха да приготвят постелите за през нощта. Готова да си легне, Каеде бе скрила ножа под дюшека. Часът на плъха 11 11 От 23 до 1 часа. — Бел.прев. вече преваляше и къщата бе потънала в тишина, нарушавана единствено от далечен смях на пазачи, когато двете чуха стъпки, от които славеевият под запя. Последва хлопане на вратата. Шизука отиде до нея и тутакси падна на колене. Каеде чу гласа на владетеля Абе.

„Дошъл е да арестува Шизука“, помисли си тя ужасена.

Шизука каза:

— Много е късно, господарю. Госпожица Ширакава е изтощена…

Но гласът на Абе бе настоятелен. Стъпките му се отдалечиха. Шизука се обърна към Каеде и едва успя да прошепне:

— Владетелят Ийда желае да ви посети — в този момент подът запя повторно.

Ийда пристъпи в стаята, следван от Абе и от едноръкия, чието име, както бе разбрала Каеде, бе Андо.

Тя хвърли поглед към лицата им, зачервени от виното и излъчващи триумф от постигнатото отмъщение. Падна на земята с опряно в рогозката чело и биещо до пръсване сърце.

Ийда се настани на пода с кръстосани крака.

— Седни, госпожице Ширакава.

Тя вдигна глава с неохота и го погледна. Бе облечен в нощните си одежди, но мечът му бе втъкнат в пояса. Двамата мъже, коленичили зад него, също бяха въоръжени. Сега и те седнаха, оглеждайки я с оскърбително любопитство.

— Прости ми за това късно и нежелано посещение — подхвана Ийда, — но почувствах, че денят не бива да завършва, без да съм изразил съжалението си за окаяното ти положение — той й се усмихна, оголвайки едри зъби, и през рамо подхвърли на Шизука: — Излез!

Каеде разшири очи и задиша хрипливо, но не посмя да извърне глава и да погледне Шизука. Чу как вратата се плъзна и се затвори, и предположи, че момичето ще е някъде наблизо, от другата страна. Седна неподвижно, със сведен поглед в очакване Ийда да продължи.

— Бракът ти, който смятах, че цели сключването на съюз с клана Отори, изглежда, е бил претекст за усойниците да се опитат да ме ухапят. Смятам обаче, че вече съм изтребил гнездото — той не откъсваше очи от лицето й. — Ти прекара няколко седмици на път с Отори Шигеру и с Маруяма Наоми. Не заподозря ли нито веднъж, че заговорничат срещу мен?

— Не знаех нищо, господарю — отвърна тя и добави тихо: — Ако е имало заговор, той би успял единствено при моето неведение…

— Хм — изсумтя Ийда и след продължителна пауза попита: — Къде е младежът?

Тя не бе допускала, че сърцето й може да бие по-учестено, но сега го усети — блъскаше в гърдите й, пулсираше в слепоочията й така, че почти й призля.

— Кой младеж, господарю?

— Така нареченият осиновен син, Такео.

— Не знам нищо за него — отвърна тя, привидно озадачена. — Защо питате мен?

— Що за човек беше той според теб?

— Млад, много тих… Изглеждаше посветен на книгите; обичаше да рисува — тя се насили да се усмихне. — Беше непохватен… и може би не особено смел.

— Такова е и впечатлението на владетеля Абе. Сега знаем, че е бил един от Скритите. Преди година е избегнал екзекуция. Защо му е било на Шигеру не само да предостави подслон на такъв престъпник, но и да го осинови, ако не за да ми се противопостави и да ме оскърби публично? — Каеде не бе в състояние да отговори. Мрежата на интригите й изглеждаше неразгадаема плетеница. Ийда продължи: — Абе смята, че младежът е избягал, когато Андо го е разпознал. Изглежда, е страхливец. Рано или късно ще го пипнем и ще го провесим до неговия осиновител — владетелят не отклоняваше искрящ поглед от нея, но тя не отвърна нищо. — Тогава отмъщението ми към Шигеру ще бъде пълно — зъбите му блеснаха в усмивка. — Сега обаче по-неотложният въпрос е какво ще стане с теб. Приближи се!

Каеде се поклони и се придвижи напред. Сърцето й биеше бавно, сякаш всеки миг можеше да спре. Времето също се забави. Нощта стана още по-безмълвна. Дъждът звучеше като съскащ ромон. Внезапно се обади щурец.