Лиан Хърн - Заговорът

Каеде очакваше настъпването на нощта. Знаеше, че няма друг избор, освен да сложи край на живота си. Мислеше за смъртта със същата страст, която влагаше във всичко. Честта на семейството й бе зависела от този брак — така й бе казал баща й. Сега, насред царящото през целия ден вълнение и смут, тя се вкопчи в убеждението, че единственият начин да защити името на семейството си бе самата тя да постъпи достойно.

Беше привечер на нейния несъстоял се сватбен ден. Тя все още бе облечена в робите, които жените от клана Тохан й бяха приготвили. Одеждите бяха по-пищни и елегантни от всичко, което някога бе носила, и в тях се чувстваше малка и крехка като кукла. Очите на жените бяха червени от плач заради смъртта на владетелката Маруяма, но никой не й бе казал нищо, докато не избиха хората на Отори. После ужасите й бяха разкрити един след друг, докато накрая вече имаше чувството, че ще обезумее от негодувание и мъка.

С елегантните си стаи, с ценните произведения на изкуството, с красивите си градини резиденцията бе станала арена на насилие и мъчения. Отвъд стените й, от другата страна на славеевия под, висеше мъжът, който бе определен да стане неин съпруг. Цял следобед бе слушала пазачите, подигравките им и противния им смях. Сърцето и щеше да се пръсне и тя не преставаше да плаче. Понякога чуваше да споменават и собственото й име и знаеше, че репутацията й бе станала още по-зловеща. Чувстваше, че тя бе причината за поражението на владетеля Отори. Плака за него и за невероятното унижение, на което го бе подложил Ийда. Плака за родителите си и за срама, който им бе донесла.

Щом си помислеше, че вече си е изплакала очите, сълзите й рукваха отново. Владетелката Маруяма, Марико, Сачие… всички тях вече ги нямаше, бяха пометени от вихъра на насилието на Тохан. Всички, за които я беше грижа, бяха или мъртви, или изчезнали.

Плака и за себе си, защото бе на петнайсет години и животът й бе свършил, преди да бе започнал. Скърбеше за съпруга си, когото никога нямаше да опознае, за децата, които никога нямаше да роди, за бъдещето, на което кинжалът щеше да сложи край. Единственото й утешение бе рисунката, която Такео й бе дал. Държеше я в ръка и не откъсваше очи от нея. Скоро щеше да е свободна също като птичето от планината.

Шизука отиде до кухнята да поиска да им донесат малко храна, като пътьом с явно безсърдечие се присъедини към шегите на пазачите. Когато се върна, маската падна. Лицето й се сгърчи от мъка.

— Господарке — рече тя с ведър глас, който скриваше истинските й чувства. — Трябва да среша косите ви. Ужасно са разрошени. И трябва да се преоблечете.

Тя помогна на Каеде да се съблече и повика прислужниците да отнесат тежките сватбени одежди.

— Ще си сложа нощната роба — каза Каеде. — Днес няма да се виждам с никого повече.

Облечена в леката памучна дреха, тя седна на пода до отворения прозорец. Навън ръмеше и се беше поразхладило. Навсякъде в градината се ронеха тежки капки влага, сякаш и тя бе потънала в дълбок траур.

Шизука коленичи до нея, подхвана тежките й коси и прокара пръсти през тях. Доближи устни до ухото на Каеде и прошепна:

— Изпратих съобщение до жилището на Муто в града. Току-що получих вест от тях. Такео е скрит там, както предполагах. Ще му позволят да прибере тялото на владетеля Отори.

— Владетелят Отори е мъртъв?

— Не, не още — гласът на Шизука заглъхна. Тя трепереше от вълнение. — Такова безчинство! — прошепна. — И унижение! Той не може да бъде оставен там. Такео трябва да дойде за него.

Каеде каза:

— Значи и той ще умре днес…

— Моят пратеник ще се опита да се свърже и с Араи — прошепна Шизука. — Но не знам дали Араи ще успее да пристигне навреме, за да ни помогне.

— Не вярвам, че някой би дръзнал да се опълчи срещу Тохан — каза Каеде. — Владетелят Ийда е непобедим. Безмерната му жестокост му дава сила — тя се взря през прозореца в падащия дъжд, в сивата мъгла, която забулваше планината. Със скръбен грак над тях прелетя низ диви гъски. Някъде далеч отвъд стените прозвуча горестен зов на елен. Каеде докосна главата си. Косите й бяха мокри от сълзите на Шизука. — Кога ще дойде Такео?

— Ако дойде, ще бъде късно вечерта — последва продължително мълчание и после Шизука добави: — Това е безнадеждно начинание.

Каеде не отговори. „Ще го чакам“, обеща си мислено тя. „Ще го видя още веднъж.“

Почувства хладната дръжка на ножа под робата си. Шизука забеляза движението, придърпа я към себе си и я прегърна.