Лиан Хърн - Заговорът

Всеки от нас пое по двама. Умряха след четири удара, без да успеят повече да погледнат надолу. Шигеру се оказа прав. Мечът в ръката ми сечеше, все едно имаше своя собствена воля или бе движен от невидима ръка. А в мен нямаше ни капка състрадание или милост, които да му попречат.

Прозорецът над нас все още бе отворен и лампата гореше мъждиво. Дворецът изглеждаше тих, обгърнат от сън в часа на вола 12 12 От 1 до 3 часа. — Бел.прев. . Изкатерихме се до прозореца, вмъкнахме се през него и се строполихме върху телата на пазачите, които Юки бе убила по-рано. Кенджи издаде тих звук на одобрение. Отидох до вратата между коридора и помещението за стражите. Знаехме, че нататък по коридора има четири такива малки стаи. Първата бе отворена и водеше към преддверието, в което бях чакал с Шигеру и двамата бяхме съзерцавали рисунките на жеравите. Другите три бяха скрити зад стените на жилището на Ийда.

Славеевият под опасваше цялата резиденция и я пресичаше през средата, разделяйки помещенията на мъжете и на жените. Сега се простираше пред мен безмълвен, проблясващ на слабата светлина на лампите. Приклекнах в сумрака. Някъде отдалеч, почти от противоположния край на постройката долових гласове — най-малко два мъжки и един женски.

Шизука.

След малко си дадох сметка, че това са Абе и Андо; колкото до пазачите, не бях сигурен за броя им — може би двама с владетелите и още десетина, скрити в тайните помещения. Определих местоположението им в крайната стая — стаята на Ийда. Вероятно владетелите го очакваха там… но къде беше той и защо Шизука стоеше при тях?

Гласът й бе закачлив, почти кокетен, техните — уморени и леко пияни, на моменти накъсвани от прозевки.

— Ще донеса още вино — чух я да казва.

— Да, изглежда, ще е дълга нощ — отвърна Абе.

— Една нощ, когато е последна, винаги е твърде кратка — отвърна Шизука многозначително.

— Не е нужно да е последната и за теб, ако направиш правилния ход — каза Абе и в гласа му се прокрадна тромава нотка на възхищение. — Ти си красива жена и знаеш какво искаш. Ще гледам да се погрижа за теб.

— Владетелю Абе! — засмя се тихо Шизука. — Мога ли да ви се доверя?

— Донеси още вино и ще ти покажа доколко.

Чух как подът запя, когато Шизука излезе от стаята и стъпи върху него. Последваха я по-тежки стъпки и Андо каза:

— Ще отида да погледам отново танца на Шигеру. Цяла година съм чакал това.

Докато прекосяваха резиденцията, аз претичах по пода отстрани и приклекнах до вратата на преддверието. Подът под нозете ми остана безмълвен. Шизука мина покрай мен и Кенджи изцвърча като щурец. Тя потъна в сумрака.

Андо влезе в преддверието и пое към помещението за пазачите. Викна им гневно да се събудят и тогава Кенджи го приклещи в желязна хватка. Аз влязох, свалих качулката си и вдигнах лампата така, че да освети лицето ми.

— Виждаш ли ме? — прошепнах. — Познаваш ли ме? Аз съм момчето от Мино. Това е за моите хора. И за владетеля Отори.

Очите му се изпълниха с изумление и ярост. Не исках да използвам Джато за него. Извадих гаротата и го убих с нея; Кенджи го държеше, а Шизука гледаше.

— Къде е Ийда? — попитах шепнешком.

— С Каеде — отвърна тя. — В най-отдалечената стая в женското крило. Ще отвличам вниманието на Абе, докато си там. Ийда е сам с нея. Ако тук се появи някакъв проблем, ще се справим с Кенджи.

Аз почти не схванах думите й. Смятах, че кръвта ми е студена, но сега тя се вледени. Задишах дълбоко, оставих мракът на Кикута да се надигне в мен и да ме обгърне напълно и стъпих на славеевия под.

В градината отвън дъждът ромолеше тихо. Откъм мочурището и вировете долиташе квакане на жаби. Потънали в сън, жените дишаха дълбоко. Долових мирис на цветя, на кипарисово дърво от банята и острото зловоние откъм нужниците. Преминах по пода безтегловен като призрак. Зад мен се извисяваше силуетът на крепостта, а пред мен течеше реката.

В последното малко помещение в края на резиденцията гореше лампа. Дървените капаци бяха отворени, но хартиените — не, а на фона на оранжевото сияние на лампата видях сянка на жена със спуснати коси, седнала неподвижно. Стиснал Джато, рязко отворих плъзгащата се врата и скочих в стаята. С меч в ръка Каеде мигом се изправи на крака. Цялата бе изцапана с кръв.

Ийда лежеше проснат на постелята, захлупен по лице. Тя изрече тихо:

— Най-добре е да убиеш противник и да му вземеш меча. Така каза Шизука…

Очите й бяха разширени, явно бе изпаднала в шок; тялото й се тресеше. Имаше нещо почти свръхестествено в сцената: момичето, тъй младо и крехко, мъжът — масивен и силен дори в смъртта, ромонът на дъжда, безмълвието на нощта.