Лиан Хърн
Разгромът
(книга четвърта от "Кланът Отори")
В звъна на камбаните на Гион Шоджа 1 1 Древен будистки храм в Южна Индия, построен в чест на земното превъплъщение на Буда. — Б.пр.
отеква преходността на всичко.
С багрите си дървото сала 2 2 Вечнозелено азиатско дърво, под което според преданията се е родил Сидхарта Гаутама, Буда. — Б.пр.
разкрива истината,
че процъфтяващите чака ги упадък.
Горделивите не устояват, те са като сън
в пролетна нощ.
Могъщите накрая рухват, те са като прах,
пометен от вятъра.
Из „Предание за Хейке“, епичен разказ за войната Гемпей (1180–1185) между клановете Тайра и Минамото
Предания за фамилията Отори
Основни герои
Отори Такео — върховен владетел на Трите провинции.
Отори Каеде — негова съпруга.
Шигеко — тяхната най-голяма дъщеря, наследница на Маруяма.
Мики и Мая — техни дъщери близначки.
Араи Зенко — глава на клана Араи, владетел на провинцията Кумамото.
Араи Хана — негова съпруга и сестра на Каеде.
Сунаоми и Чикара — техни синове.
Муто Кенджи — господар на фамилията Муто и глава на Племето.
Муто Шизука — племенница на Кенджи и негова наследница; майка на Зенко и Таку.
Муто Таку — оглавяващ шпионската мрежа на Такео.
Сада — член на Племето, компаньонка на Мая.
Маи — сестра на Сада.
Юки (Юсецу) — дъщеря на Кенджи и найка на Хисао.
Муто Ясу — търговец.
Имаи Бунта — информатор на Шизука.
Доктор Ишида — съпруг на Шизука и лекар на Такео.
Сугита Хироши — главен васал на Маруяма.
Мийоши Кахей — главнокомандващ на Такео, владетел на Ямагата.
Мийоши Гемба — негов брат.
Сонода Мицуру — владетел на Инуяма.
Аи — негова съпруга, сестра на Каеде.
Мацуда Шинген — игумен на храма в Тераяма.
Кубо Макото(впоследствие Ейкан) — негов наследник, най-близкият приятел на Такео.
Минору — писар на Такео.
Курода Джунпей; Курода Шинсаку — телохранители на Такео.
Терада Фумио — изследовател и морски капитан.
Владетелят Коно — благородник, син на владетеля Фудживара.
Сага Хидеки — генерал на императора, владетел на Източните острови.
Дон Жоао — чуждестранен търговец.
Дон Карло — чуждестранен свещеник.
Мадарен — тяхна преводачка.
Кикута Акио — глава на фамилията Кикута.
Кикута Хисао — негов син.
Кикута Госабуро — чичо на Акио.
Коне
Тенба — черен кон, подарен на Такео от Шигеко.
Рюме — конят на Таку.
Кери — конят на Хироши.
Ашиге — сивият кон на Шигеко.
— Елате бързо! Мама и татко се бият!
Отори Такео чу как най-голямата му дъщеря викаше сестрите си така ясно, както чуваше цялата богата гама от звуци в крепостта Инуяма и в града отвъд. При все това не позволи да го разсеят, не откликна и на песента на славеевия под, тъй като бе съсредоточил цялото си внимание към противника — собствената му съпруга Каеде. Двамата се биеха с дървени тояги — той я превъзхождаше по ръст, тя пък бе леворъка по рождение и съответно умееше да си служи еднакво добре и с двете ръце, а собствената му десница още пазеше спомена за едно раняване с кинжал преди години, заради което движенията му не бяха достатъчно бързи.
Изтичаше последният ден от годината. Времето бе мразовито, върху забуленото в сивкава пелена небе слънцето грееше немощно и оскъдно. Зиме двамата често тренираха по този начин — движенията сгряваха телата им и поддържаха гъвкавостта им, а и на Каеде й харесваше дъщерите й да виждат как една жена може да се бие като мъж.
Момичетата пристигнаха тичешком. През настъпващата година Шигеко — най-голямата, щеше да стане на петнайсет, а двете по-малки — на тринайсет. Дъските запяха под нозете на Шигеко, но близначките стъпваха леко и безшумно с уменията на Племето. Още от невръстни почти несъзнателно бяха развили способностите си, наследени от баща им.
Главата на Каеде бе покрита с червен копринен шал, увит около лицето й, тъй че Такео виждаше само очите й. Те искряха с енергията на битката, а движенията й бяха бързи и изпълнени със сила. Човек трудно можеше да повярва, че е майка на три деца — тя продължаваше да се движи с волността и пъргавостта на момиче. Атаката й го накара да осъзнае с горчивина собствената си възраст и слабости. От мощния й удар върху тоягата му ръката му изтръпна от болка.
Читать дальше