Лиан Хърн: Разгромът

Отори Такео — върховен владетел на Трите провинции.

Отори Каеде — негова съпруга.

Шигеко — тяхната най-голяма дъщеря, наследница на Маруяма.

Мики и Мая — техни дъщери близначки.

Араи Зенко — глава на клана Араи, владетел на провинцията Кумамото.

Араи Хана — негова съпруга и сестра на Каеде.

Сунаоми и Чикара — техни синове.

Муто Кенджи — господар на фамилията Муто и глава на Племето.

Муто Шизука — племенница на Кенджи и негова наследница; майка на Зенко и Таку.

Муто Таку — оглавяващ шпионската мрежа на Такео.

Сада — член на Племето, компаньонка на Мая.

Маи — сестра на Сада.

Юки (Юсецу) — дъщеря на Кенджи и найка на Хисао.

Муто Ясу — търговец.

Имаи Бунта — информатор на Шизука.

Доктор Ишида — съпруг на Шизука и лекар на Такео.

Сугита Хироши — главен васал на Маруяма.

Мийоши Кахей — главнокомандващ на Такео, владетел на Ямагата.

Мийоши Гемба — негов брат.

Сонода Мицуру — владетел на Инуяма.

Аи — негова съпруга, сестра на Каеде.

Мацуда Шинген — игумен на храма в Тераяма.

Кубо Макото(впоследствие Ейкан) — негов наследник, най-близкият приятел на Такео.

Минору — писар на Такео.

Курода Джунпей; Курода Шинсаку — телохранители на Такео.

Терада Фумио — изследовател и морски капитан.

Владетелят Коно — благородник, син на владетеля Фудживара.

Сага Хидеки — генерал на императора, владетел на Източните острови.

Дон Жоао — чуждестранен търговец.

Дон Карло — чуждестранен свещеник.

Мадарен — тяхна преводачка.

Кикута Акио — глава на фамилията Кикута.

Кикута Хисао — негов син.

Кикута Госабуро — чичо на Акио.

Тенба — черен кон, подарен на Такео от Шигеко.

Рюме — конят на Таку.

Кери — конят на Хироши.

Ашиге — сивият кон на Шигеко.

— Елате бързо! Мама и татко се бият!

Отори Такео чу как най-голямата му дъщеря викаше сестрите си така ясно, както чуваше цялата богата гама от звуци в крепостта Инуяма и в града отвъд. При все това не позволи да го разсеят, не откликна и на песента на славеевия под, тъй като бе съсредоточил цялото си внимание към противника — собствената му съпруга Каеде. Двамата се биеха с дървени тояги — той я превъзхождаше по ръст, тя пък бе леворъка по рождение и съответно умееше да си служи еднакво добре и с двете ръце, а собствената му десница още пазеше спомена за едно раняване с кинжал преди години, заради което движенията му не бяха достатъчно бързи.

Изтичаше последният ден от годината. Времето бе мразовито, върху забуленото в сивкава пелена небе слънцето грееше немощно и оскъдно. Зиме двамата често тренираха по този начин — движенията сгряваха телата им и поддържаха гъвкавостта им, а и на Каеде й харесваше дъщерите й да виждат как една жена може да се бие като мъж.

Момичетата пристигнаха тичешком. През настъпващата година Шигеко — най-голямата, щеше да стане на петнайсет, а двете по-малки — на тринайсет. Дъските запяха под нозете на Шигеко, но близначките стъпваха леко и безшумно с уменията на Племето. Още от невръстни почти несъзнателно бяха развили способностите си, наследени от баща им.

Главата на Каеде бе покрита с червен копринен шал, увит около лицето й, тъй че Такео виждаше само очите й. Те искряха с енергията на битката, а движенията й бяха бързи и изпълнени със сила. Човек трудно можеше да повярва, че е майка на три деца — тя продължаваше да се движи с волността и пъргавостта на момиче. Атаката й го накара да осъзнае с горчивина собствената си възраст и слабости. От мощния й удар върху тоягата му ръката му изтръпна от болка.