Лиан Хърн - Разгромът

Сега отвърна с усмивка:

— Нищо. Отказват да говорят. Чудно ми е само, че все още са живи… Знаете как се самоубиват Кикута — като отхапват езика си! Естествено, не съм полагал особени усилия да ги убеждавам.

— Излишно е да ти припомням, че мъченията в Трите провинции са забранени.

— Разбира се. Дори и за Кикута, така ли?

— За всички — отвърна Такео меко. — Те са извършили опит за убийство, поради което накрая ще бъдат екзекутирани. Междувременно обаче не бива да стават обект на насилие. Ще видим доколко баща им иска да си ги върне.

— Откъде са? — попита Сонода Мицуру. Той бе женен за Аи — сестра на Каеде, и макар че семейството му от фамилията Акита бяха служили като васали на Араи, той бе убеден да положи клетва за вярност към Отори в подкрепа на общото помирение след земетресението. Като отплата двамата с Аи бяха получили областта Инуяма. — Къде живее този Госабуро?

— В планините отвъд източната граница, предполагам — отвърна Таку и Такео видя как очите на нападателката едва забележимо промениха формата си.

Сонода поклати глава:

— В такъв случай известно време няма да има възможност за преговори, тъй като първият сняг се очаква до седмица.

— Ще изчакаме пролетта и ще пишем на баща им — отвърна Такео. — На Госабуро няма да му навреди да се поизмъчи в догадки относно съдбата на децата си. Може пък тревогата да засили готовността му да ги спаси. Междувременно запазете в тайна самоличността им и не допускайте да общуват с никого освен с вас — той се обърна към Таку: — Кенджи е в града, нали?

— Да, щеше да дойде с нас в храма за новогодишните празненства, но не е добре със здравето, а от студената вечер има пристъпи на остра кашлица.

— Утре ще отида да го видя. Отседнал е в старата къща, нали?

Таку кимна:

— Той обича мириса на пивоварната. Казва, че въздухът там се диша по-леко.

— Сигурно и виното му помага — усмихна се Такео.

На другия ден вечерта Такео повтори думите си пред самия Муто Кенджи.

— Само това удоволствие ми е останало — оправда се старият учител, като въздъхна, напълни чашата на Такео и му подаде стъкленицата. — Доктор Ишида все ми повтаря, че трябва да пия по-малко, че алкохолът влияел зле на болните дробове, но… виното ме развеселява и ми помага да заспя.

Такео наля гъстото руйно вино в чашата на своя някогашен учител.

— Ишида съветва и мен да пия по-малко — призна той, след като двамата отпиха по една голяма глътка. — Но виното облекчава болките в ставите ми. А и самият Ишида пренебрегва собствените си съвети, тъй че защо да го слушаме?

— Дърти магарета сме! — рече Кенджи през смях. — Кой би предположил, след като е видял как се опита да ме убиеш в същата тази къща преди седемнайсет години, че ще си седим тук и ще си говорим за болести?

— Бъди благодарен, че и двамата сме оцелели до днес! — отвърна Такео. Той обгърна с поглед изкусно построената къща с нейните високи тавани, кедрови колони и веранди от кипарисово дърво. Цялата бе изпълнена със спомени. — Тази стая е къде по-удобна от жалките килери, в които ме затваряхте!

Кенджи се засмя отново:

— Само защото се държеше като див звяр! Фамилията Муто винаги са обичали лукса. А годините на мир, които ти ни осигури, ни направиха много богати, скъпи ми владетелю Отори — той вдигна чаша към Такео; и двамата отпиха отново, след което взаимно си наляха за пореден път. — Предполагам, че ще ми е мъчно да се разделя с всичко това. Едва ли ще посрещна още една Нова година — призна Кенджи. — Но ти… нали знаеш, хората говорят, че си безсмъртен!

Такео се засмя:

— Никой не е безсмъртен. Смъртта ме очаква, както всеки друг. Но все още не ми е дошло времето.

Кенджи бе от малцината, които знаеха всичко за изреченото пред Такео пророчество, включително за пазената в тайна част — че не го застрашава смърт освен от ръката на собствения му син. Всички останали предсказания в някаква степен вече се бяха сбъднали — пет битки бяха донесли мир на Трите провинции и управляваните от Такео земи се простираха от море до море. Опустошителното земетресение, сложило край на последното сражение и помело армията на Араи Дайичи, можеше да се определи като постановяване на волята на Небесата. А и никой досега не бе успял да отнеме живота на Такео, поради което последното звучеше още по-правдоподобно.

Такео споделяше много тайни с Кенджи, който го бе обучавал на уменията и практиките на Племето. С негова помощ той бе проникнал в крепостта Хаги и бе отмъстил за смъртта на Шигеру. Кенджи бе проницателен и хитър и не робуваше на сантименталности, но притежаваше силно чувство за чест, твърде нетипично за Племето. Не хранеше илюзии по отношение на човешката природа и винаги виждаше най-лошото у хората; различаваше зад благородните и високопарни слова личния интерес, суетата, глупостта, алчността. Това го правеше вещ пратеник и парламентьор и Такео бе започнал да разчита на него. Освен дългогодишната си привързаност към виното и жените от квартала на удоволствията Кенджи нямаше лични желания. Не се вълнуваше от имоти, богатства или обществено положение. Бе посветил живота си на Такео и бе дал клетва да му служи; бе особено привързан към господарката Отори, обичаше много племенницата си Шизука и хранеше известно уважение към сина й Таку, който отговаряше за шпионите. След смъртта на дъщеря си Юки обаче се бе отчуждил от съпругата си Сейко, която не понесе смъртта на детето си и се спомина. Сега Кенджи не бе обвързан нито в любов, нито в омраза с някой друг.