Лиан Хърн - Разгромът

През тези шестнайсет години след смъртта на Араи Кенджи бе работил за осъществяването на поставената от Такео цел — всички източници и средства за насилие да бъдат поставени под контрола на управлението, да се ограничи властта на отделните воини и да се сложи край на беззаконията на разбойническите банди. Кенджи беше наясно с отколешните тайни общества, за чието съществуване Такео не бе подозирал — „Вярност към чаплата“, „Яростта на Белия тигър“, „Тесните пътеки на Змията“, — основани сред земеделците и селяните в годините на анархия. Двамата ги използваха и доизградиха, за да могат хората да управляват собствените си дела в самите села и да избират свои предводители, които да ги представляват и да защитават интересите им в съдилищата на съответните провинции.

Тези съдилища се управляваха от класата на воините. Онези техни синове, а понякога и дъщери, които не проявяваха особена склонност към воинските дела, се пращаха в престижните училища в Хаги, Ямагата и Инуяма да се обучават в етика на служенето, да изучават счетоводство и икономика, история и класиците. Когато се връщаха в своите провинции да заемат длъжностите си, те получаваха ранг и приличен доход — бяха на пряко подчинение на старейшините от всеки клан, за които отговаряше главата на клана; тези господари се срещаха често с Такео и Каеде, за да обсъждат политиката и да определят процента на данъците и необходимите средства за обучението и снаряжението на воините. Всеки от тях бе задължен да предоставя определен брой от най-добрите си хора в служба на централната власт. И така сформираната наполовина армия, наполовина полиция се занимаваше с разбойниците и останалите престъпници.

Кенджи пое управлението именно на тази армия, твърдейки, че то до голяма степен прилича на произхождащата от древността йерархия в Племето — и наистина много от мрежите на Племето преминаха под ръководството на Такео. Съществуваха обаче три съществени разлики — прилагането на изтезания бе строго забранено, а поръчковите убийства и приемането на подкуп се смятаха за престъпления и се наказваха със смърт. Членовете на Племето проявиха най-голяма съпротива при налагането на последната забрана, а и с присъщата си хитрост намираха начини да я заобиколят, но все пак не смееха да боравят с големи суми или да парадират с богатството си. И тъй като решимостта на Такео да изкорени корупцията ставаше все по-непреклонна и недвусмислена, дори и тези дребни прояви на рушветчийство постепенно замряха. На негово място се появи друга практика, тъй като хората са си хора — размяната на красиви и изискани подаръци със скрита стойност, което на свой ред доведе до поощряване на занаятчии и художници, които взеха да прииждат в Трите провинции не само от Осемте острова, а и от страните на Голямата земя Сила, Шин и Тенджику 5 5 Корея, Китай и Индия. — Б.пр. .

След като земетресението сложи край на гражданската война в Трите провинции, оглавяващите оцелелите фамилии и кланове се срещнаха в Инуяма и приеха Отори Такео за свой върховен господар и военачалник. Официално бе сложен край както на всички кръвни вражди срещу него, така и на враждите помежду им, в резултат на което имаше много трогателни сцени, в които воините се помиряваха след десетки години на ожесточени борби. Но Такео и Кенджи знаеха, че воините жадуват да са в битка; проблемът беше срещу кого да се бият сега? И след като нямаше сражения, в които да се хвърлят, с какво щяха да се занимават?

Някои охраняваха границите на Изток, но там почти нямаше какво да се прави и основният им враг бе скуката; други съпровождаха Терада Фумио и доктор Ишида по време на изследователските им пътешествия и бранеха търговските кораби по море, а така също магазините и складовете в далечни пристанища; трети откликнаха на поставените от Такео предизвикателства относно изкусното владеене на меча и лъка и си съперничеха в пряко единоборство; имаше и такива, които бяха избрали да следват върховния път на боя — самоусъвършенстването.

Тази доктрина бе основана в храма на Тераяма — духовния център на Трите провинции, и ръководена от възрастния игумен Мацуда Шинген и от Кубо Макото. Според учението й само мъже и жени с голяма физическа и психическа мощ можеха да се посветят на този път. Способностите на Племето бяха вродени — острото зрение и слух, невидимостта, използването на фалшив образ… но повечето хора притежаваха неизявени възможности и тяхното изследване и усъвършенстване бе основна цел на сектата, която наричаше себе си Пътя на хоо по името на свещената птица, която живееше навътре в горите около Тераяма.