Лиан Хърн - Разгромът

— Не заслужавам любовта ти — прошепна Такео. — Тя е най-голямата благодат в живота ми, не бих могъл да живея без теб. Знаеш, че и моят живот бе направляван от пророчество…

— Да, да, видяхме, че то се осъществи. Петте битки, намесата на земята…

„Сега ще й разкажа останалото, помисли си Такео. Ще й кажа защо не искам синове, как сляпата светица ми предсказа, че само собственият ми син би могъл да ми донесе смърт. Ще й разкажа за Юки, за детето, което е родила, за моя син, вече шестнайсетгодишен.“

Но сърце не му даде да причини болка на съпругата си. Какъв бе смисълът да се рови в миналото? Петте битки бяха станали част от митологията за клана Отори, при все това Такео си даваше сметка, че той самият бе избрал как да брои тези битки — можеше да бъдат и шест или четири, даже три. Думите можеха да се изопачават и да се тълкуват така, че да означават какво ли не. Вярваш ли в дадено пророчество, то често се сбъдва. Нямаше да изрече словата, да не би по този начин да им вдъхне живот.

Видя, че Каеде се унася. Под завивките беше топло, макар че въздухът върху лицето му бе вледеняващ. Не след дълго трябваше да стане, да се изкъпе, да се премени в официални одежди и да се приготви за церемониите по случай настъпването на Новата година. Предстоеше дълга нощ. Крайниците му взеха да се отпускат и скоро той също потъна в сън.

И трите дъщери на владетеля Отори обичаха пътя към храма в крепостта Инуяма, тъй като бе очертан от статуи на бели кучета, между които сияеха каменни фенери, а в трепкащите им отблясъци статуите изглеждаха като живи. Въздухът бе тъй студен, че вкочаняваше лицата и пръстите им, и бе наситен с дим, с мирис на тамян и на прясно отсечен бор.

По стръмните стъпала, които водеха нагоре към храма, се тълпяха поклонници за първо свещено посещение през Новата година, а от високото огромната камбана биеше така, че по гърба на Шигеко плъзнаха тръпки. Майка й вървеше няколко крачки пред нея редом с Муто Шизука — любимата й приятелка. Съпругът на Шизука — доктор Ишида — бе заминал далеч, чак до Голямата земя. Очакваха го да се върне не по-рано от идната пролет. Шигеко се радваше, че Шизука ще прекара зимата заедно с тях, тъй като тя бе сред малцината, към които близначките се отнасяха с внимание и уважение, а Шизука на свой ред изпитваше към тях искрена обич и проявяваше разбиране.

Близначките вървяха от двете страни на по-голямата си сестра; случваше се някой от тълпата наоколо да се втренчи в момичетата и после да се отдръпне, за да не се блъсне в тях, но през повечето време трите оставаха незабелязани в полумрака.

Шигеко знаеше, че пред тях и зад тях се движи охрана и че Таку — синът на Шизука — бди над баща й, докато той изпълняваше тържествените церемонии в главния храм. Изобщо не се страхуваше; знаеше, че майка й и Шизука са въоръжени с къси мечове, а и тя самата бе скрила под робата си една много полезна пръчка, която владетелят Мийоши Гемба — един от учителите й в Тераяма — й бе показал как да използва, за да обезвреди нападател, без да го убива. В известен смисъл се надяваше, че ще има възможност да я изпробва, но не й се струваше вероятно да станат обект на нападение в самото сърце на Инуяма.

При все това имаше нещо в мразовития мрак, което я караше да бъде нащрек — нали учителите все й повтаряха, че един воин трябва винаги да бъде в готовност, за да може чрез предусещане да избегне смъртта — своята, а и на противника.

Пристигнаха пред главната постройка на храма, където зърна фигурата на баща си, внезапно смалена от високия покрив и огромните статуи на властелините на Небето, пазителите на отвъдното. Беше й трудно да повярва, че човекът, седнал тъй строг и тържествен пред олтара, е същият, с когото се бе сражавала върху славеевия под само преди няколко часа. Усети към него прилив на любов и преклонение.

След като поднесоха приношения и изрекоха молитви пред Просветления, жените преминаха наляво и се изкачиха малко по-нагоре в планината при храма на богинята Канон. Там стражите останаха пред портите, тъй като вътре се допускаха само жени. Каеде отиде сама при нозете на богинята и се поклони доземи пред нея. Останалите последваха примера й, при което настъпи миг мълчание, но когато Шигеко коленичи на най-ниското стъпало пред блестящата статуя, Мики докосна ръкава на по-голямата си сестра.

— Шигеко — прошепна тя, — какво търси този мъж тук?

— Къде?

Мики посочи към края на верандата. Към тях вървеше млада жена, която на пръв поглед носеше някакви дарове; тя коленичи пред Каеде и й подаде подноса.