Лиан Хърн - Разгромът

— Предавам се — обяви той.

— Мама победи! — викнаха ликуващо момичетата.

Шигеко се спусна към майка си.

— За победителя — каза тя и с поклон й поднесе чиста кърпа.

— Трябва да сме благодарни, че живеем в мирно време — отвърна Каеде с усмивка, докато бършеше лицето си. — Баща ви е усвоил изкуството на дипломацията и вече няма нужда да се сражава за живота си!

— Поне се посгрях! — рече Такео и даде знак на единия от телохранителите, които наблюдаваха откъм градината, да вземе тоягите.

— Тате, хайде бий се и с нас! — възкликна умоляващо Мики — по-малката близначка.

Тя отиде до края на верандата и протегна ръце към телохранителя. Той й подаде тоягата, като внимаваше да не поглежда момичето, нито да го докосва.

Такео забеляза неохотата му. Дори зрели мъже, калени воини, се страхуваха от близначките… даже собствената им майка , помисли си той с тъга.

— Нека видим какво е научила Шигеко — рече той. — Хайде, сражавайте се с нея.

Вече няколко години най-голямата му дъщеря прекарваше по-голямата част от годината в Тераяма, където под наставничеството на възрастния игумен Мацуда Шинген изучаваше Пътя на хоо 3 3 Митична птица в някои източни митологии, сродна с птицата феникс. Според легендата появата й е предвестник на мира, а перата й преливат в седем цвята. — Б.пр. . Беше пристигнала в Инуяма предишния ден, за да отпразнува със семейството си настъпването на Новата година и на собственото си пълнолетие. Сега Такео забеляза как тя нарочно взе тоягата, с която се бе сражавал той, за да остави по-леката за Мики. Физически Шигеко много приличаше на майка си, притежаваше нейната слаба стройна фигура и привидна крехкост, но си имаше свой характер, чиито основни черти бяха практичност, добродушие и непоколебимост. Пътят на хоо се отличаваше с безпощадна дисциплина и учителите не проявяваха и капка снизхождение поради възраст или пол, но въпреки това Шигеко се бе посветила всеотдайно и пламенно на обучението и тренировките, на дългите дни в мълчание и усамотение. Бе заминала за Тераяма по собствено желание, тъй като Пътят на хоо бе пътят на мира и още от малка тя споделяше идеята на баща си за страна без войни и кръвопролития.

Нейният стил на бой бе доста по-различен от начина, по който бе обучаван самият той, и Такео обичаше да я гледа, оценявайки как традиционните движения при атака бяха превърнати в метод на самозащита, чиято цел бе противникът да бъде обезоръжен, без да е наранен.

— И никакви измами — предупреди тя Мики, тъй като близначките притежаваха наследените от баща им умения на Племето. Че и повече, както подозираше Такео. Сега, когато навършваха тринайсет, тези техни способности се развиваха бързо и макар че им беше забранено да ги използват в ежедневието, понякога изкушението да подразнят учителите си и да надхитрят прислугата ставаше непреодолимо.

— Защо пък да не покажа на татко какво съм научила? — попита Мики, която също наскоро се бе върнала от обучение при фамилията Муто в едно селце на Племето.

Сестра й Мая щеше да замине там след празниците. Напоследък рядко се удаваше на цялото семейство да бъде заедно — различното обучение на децата и необходимостта родителите им да отделят еднакво внимание на всяка от Трите провинции предполагаха постоянни пътувания и чести раздели. Изискванията към управлението непрестанно нарастваха — преговори с чуждоземците, проучвания и търговия, поддържане и усъвършенстване на въоръжението, овладяване на отвъдморски занаяти и на практически науки, както и методите за приложението им, съдилища за изслушване на оплаквания и жалби. Такео и Каеде си поделяха отговорностите по тези задължения — тя се занимаваше главно със Западната провинция, той — със Средната, а двамата заедно управляваха Източната. Там Аи — сестрата на Каеде — и съпругът й Сонода Мицуру държаха някогашните владения на клана Тохан, в това число крепостта Инуяма, където цялото семейство щеше да прекара настоящата зима.

Мики бе с половин глава по-ниска от сестра си, но много силна и бърза; на пръв поглед в сравнение с нея Шигеко почти не се движеше, но въпреки това по-малкото момиче все не успяваше да пробие защитата й. След броени мигове Мики се оказа без тояга, която сякаш внезапно излетя от ръцете й, отхвръкна нагоре и Шигеко я улови без усилие.

— Този път ти излъга! — възкликна Мики задъхана.

— Този удар ми го показа владетелят Гемба — заяви гордо Шигеко.