Лиан Хърн - Началото (Втора част)

Кланът Отори (Средната провинция; крепостен град Хаги):

Отори Шигеру — наследник на клана Отори.

Отори Такеши — неговият по-малък брат.

Отори Шигемори — неговият баща, господар на клана.

Отори Масако — неговата майка.

Отори Шоичи — негов чичо.

Отори Масахиро — негов чичо.

Отори Ичиро — учител на Шигеру.

Чийо — главна прислужница в домакинството на Отори.

Отори Ейджиро — глава на роднинска фамилия.

Отори Ерико — неговата съпруга.

Отори Данджо — неговият син.

Харада — един от васалите на Шигеру.

Комори — жител на Чигава, Подземния император.

Харуна — собственичка на Къщата на камелиите.

Акане — известна куртизанка, дъщерята на зидаря.

Хаято — неин любовник.

Янаги Мое — съпругата на Шигеру.

Мори Юсуке — обяздващият конете на клана Отори.

Мори Юта — неговият най-голям син.

Мори Кийошиге — вторият му син, най-добрият приятел на Шигеру.

Мори Хироки — третият му син, впоследствие станал свещеник.

Мийоши Сатору — старейшина на клана.

Мийоши Кахей — неговият по-голям син, приятел на Такеши.

Мийоши Гемба — по-малкият му син.

Ирие Масахиде — учителят по бой с меч на момчетата от клана Отори.

Китано Тадакадзу — владетелят на Цувано, васал на Отори.

Китано Тадао — неговият най-голям син.

Китано Масаджи — вторият му син.

Ногучи Масайоши — васал на Отори.

Нагаи Тадайоши — главният васал в Ямагата.

Ендо Чикара — главният васал в Хаги.

Терада Фумимаса — оглавяващият рибарската флотилия в Хаги.

Терада Фумио — неговият син.

Мацуда Шинген — бивш воин, понастоящем свещеник, а впоследствие игуменът на Тераяма.

Съюзът Сейшуу (обединение на няколко древни фамилии в Западната провинция; главни крепостни градове Кумамото и Маруяма):

Маруяма Наоми — глава на клана Маруяма.

Маруяма Марико — нейната дъщеря.

Сугита Сачие — нейна компаньонка, сестра на Отори Ерико.

Сугита Харуки — главен васал на Маруяма, брат на Сачие.

Араи Дайичи — наследникът на клана Араи в Кумамото.

Кланът Тохан (Източната провинция; крепостен град Инуяма):

Ийда Садайоши — глава на клана Тохан.

Ийда Садаму — неговият син, наследник на клана.

Миура Наомичи — учителят по бой с меч на клана Тохан.

Инаба Ацуши — негов васал.

Муто Шизука — любовницата на Араи.

Муто Зенко; Муто Таку — нейните синове.

Муто Кенджи — чичо на Шизука, глава на фамилията Муто, приятел на Шигеру.

Муто Сейко — неговата съпруга.

Муто Юки — неговата дъщеря.

Кикута Котаро — чичо на Шизука, глава на фамилията Кикута.

Кикута Исаму — негов братовчед, член на Племето.

Бунта — коняр.

Сара — съпругата на Исаму.

Томасу — техният син.

Шимон — вторият съпруг на Сара.

Марута — тяхната по-голяма дъщеря.

Мадарен — тяхната по-малка дъщеря.

Несуторо — странстващ проповедник.

Мари — неговата племенница.

Карасу — черен — конят на Шигеру.

Камоме — сив, с черна грива — конят на Кийошиге.

Раку — сив, с черна грива — конят на Такеши.

Кю — вторият черен кон на Шигеру.

Кури — особено умен доралия.

Навсякъде из Трите провинции падна сняг, който застла земята с бяла пелена, отрупа горите с тежките цветове на зимата, приглуши звуците, замаскира багрите и сложи край на всякакви дейности на открито — от земеделски, та до военни.

Валя и над Инуяма, където Ийда Садаму замисляше своите пролетни набези; над храма в Тераяма, където Отори Такеши негодуваше срещу жестокия студ и суровата дисциплина; над Маруяма, където владетелката Наоми разбра, че очаква второ дете; над равнината Яегахара, където дири оставяха единствено вълци и лисици; над Кушимото, където Мое — съпругата на Шигеру — отказваше да отговаря на въпросите на своята майка за брака и внуците, слушаше опасенията на баща си относно предстоящата война и се надяваше тя наистина да започне и съпругът й да бъде убит в нея, тъй като не виждаше друго достойно бягство от своя брак.

Снегът изпълни Акане с радост, тъй като щеше да задържи Шигеру в Хаги, а съпругата му — в Кушимото. Тя обичаше зимата, въпреки студа и несгодите — обичаше гледката на покритите със сняг покриви, на ледените висулки, окичили стрехите, на заледените клони, гравирани филигранно върху бледото зимно небе. Баните в горещия извор бяха още по-приятни, когато въздухът бе леден, а снегът се топеше по кожата и косите. А какво можеше да носи по-голяма наслада от топлината, струяща от тялото на нейния любовник в една студена нощ под купищата завивки, когато снегът се сипе тъй силно, че той няма как да се прибере у дома?