Лиан Хърн: Началото (Втора част)

Питаше се дали трябва да каже на Шигеру за изискванията на чичо му, но се страхуваше твърде много да не развали доброто мнение, което той имаше за нея… или още по-лошо — да не загуби самия него; ако започнеше да я подозира, че го шпионира или че го излага по какъвто и да било начин, несъмнено щеше да престане да я посещава, а точно сега неговата любов и нужда от нея все повече намаляваха… Щеше да се посрами пред целия град и никога нямаше да се съвземе. Трябва да продължа тази игра и с двамата , помисли си тя. Не може да е чак толкова трудно, в края на краищата те са просто мъже.

Когато се върна в стаята, цялата трепереше и дълго време не можа да се стопли.

През цялата зима пращаше на Масахиро откъслечни сведения, които според нея щяха да поддържат интереса му. Някои от тях измисляше сама, други се основаваха на чутото от Шигеру. Нищо, смяташе тя, не бе от особена важност.

Муто Шизука прекара зимата в южния град Кумамото заедно с Араи Дайичи — най-големия син на главата на клана. Имаше възможност да бъде призната за официална любовница на Араи, той като според мълвата той бе тъй влюбен в нея, че не би й отказал нищо, но под своята енергична, очарователна външност Шизука бе потайна — както по природа, така и по възпитание и обучение, затова предпочиташе да запази връзката им в тайна.

Баща й се бе споминал, когато бе дванайсетгодишна, и майка й живееше у роднини в Кумамото — в семейство на търговци с фамилията Кикута, които Араи знаеше най-вече като лихвари. Баща й бе най-големият син в семейство от Ямагата, чиято фамилия бе Муто. Шизука бе много близка с роднините си, пишеше им почти всяка седмица и често им пращаше дарове. Разказваше на Араи истории за тази фамилия, извезвайки ги с топлина и хумор, като го забавляваше с техните дребни вражди и недомислици, докато накрая той вече имаше чувството, че живее сред тях. Онова, което не знаеше, бе, че Кикута и Муто са двете най-влиятелни фамилии в Племето.

Като повечето представители от класата на воините, Араи знаеше твърде малко за другите касти, които изграждаха обществото на Трите провинции. Земеделци и селяни обработваха земята и снабдяваха семействата на воините с ориз и други насъщни продукти; обикновено те бяха твърде лесни за управление, тъй като не притежаваха нито бойни умения, нито особена смелост. Понякога гладът ги изпълваше с достатъчно отчаяние, за да се разбунтуват, но в същото време отнемаше силите им и размириците обикновено биваха потушавани без трудности. Търговците бяха още по-презрени от селяните, тъй като живееха и дебелееха от труда на другите, но с всеки сезон, изглежда, важността им нарастваше, тъй като произвеждаха хранителни продукти, вино, масло и соев пастет, а също и множество луксозни стоки, добавящи към радостите от живота — елегантни дрехи, покрити с черен лак кутии и чинии, ветрила и купи; освен това внасяха скъпи и екзотични вещи от голямата земя или от далечни острови на юг — подправки за готвене, билки за лекове, варак и златна нишка, багрила, парфюми и тамян.

Араи бе чувствен мъж с ненаситен апетит към всичко, което предлагаше животът, и достатъчно добър вкус, за да изисква най-доброто. Той знаеше за Племето — беше чувал да говорят за тях — но ги смяташе за някакъв вид гилдия, нищо повече. Шизука никога не му бе казвала, че е родена в Племето, че е роднина на господарите както от Муто, така и от Кикута, че е наследила множество техни умения и че е изпратена в Кумамото с тайна мисия.

По това време и двете фамилии бяха наети от Ийда Садаму като шпиони и поръчкови убийци. Чрез тях Ийда, твърдо решен да се разправи със своите традиционни врагове Отори и по-специално с човека, когото бе намразил повече от всеки друг в Трите провинции — Отори Шигеру, — държеше под строго наблюдение действията и намеренията на Сейшуу на запад.

В началото на пролетта Шизука поиска разрешението на своя господар да посети близките си в Ямагата. Тя можеше да го стори и без неговото позволение, но й бе по-удобно да помоли Араи и после да изрази своята признателност за проявеното от него великодушие. Заминаваше по молба на тамошните си роднини — имаше много да докладва на по-малкия брат на баща си — Муто Кенджи, който скоро щеше да оглави фамилията на мястото на дядо й, а и трябваше да обсъди с него един личен въпрос, който я изпълваше със смесица от радост и вълнение.

Пое по същия път, по който бе пътувала с Араи, когато двамата бяха отишли в Киби да се срещнат с Шигеру, но вече знаеше, че ще се върне по източния път през Хофу и Ногучи. Не беше запозната с целта на тази мисия, но подозираше, че става въпрос за някаква тайна размяна на информация между Ийда и фамилията Ногучи, нещо толкова секретно, че изискваше участието на най-опитния пратеник.