— Ако са талантливи. И покорни — въздъхна Сейко.
Те чуха стъпките на Юки, която топуркаше като пони през двора. Малкото момиче спря рязко и изу сандалите си върху дъските на верандата с подчертано благоприличие. Влезе в стаята, поклони се грациозно на Шизука и каза, като използваше официален език:
— Баща ми ще ви посети след малко.
— Ето — рече Сейко одобрително, — можеш да се държиш добре, когато пожелаеш. Бъди като своята братовчедка. Виж колко хубава изглежда Шизука, колко са елегантни дрехите й. Знаеш ли, тя е пленила с чара си сърцето на могъщ воин. Никога няма да предположиш, че притежава безпощадността и бойните умения на един мъж!
— Ще ми се да бях момче! — рече Юки на Шизука.
— Да ти кажа честно, и аз исках същото на твоята възраст — отвърна Шизука. — Но ако съдбата ни е да се родим в женско тяло, трябва да се възползваме от това по най-добрия начин. Бъди благодарна, че си родена в Племето. Ако се учиш и тренираш усилено, ще имаш по-добър живот от която и да е жена, принадлежаща към класата на воините. И ако си послушна и правиш точно каквото ти се казва.
— Това лято заминавам — обяви Юки с блестящи очи. — Отивам при баба и дядо, в тайното селище.
— Където ще ти се наложи да се държиш прилично — рече майка й. — Баща ти няма да бъде там, за да тичаш при него всеки път, когато не става твоята.
— Това ще я изгради като характер — рече Шизука, спомняйки си годините, които самата тя бе прекарала в Кагемура — тайното селище на Племето, разположено отвъд Ямагата — развивайки своите таланти и усвоявайки всички умения на Племето. — Предстои й голямо бъдеще.
Още докато изричаше тези думи, изпита желание да можеше да си ги върне обратно. Обзе я странно предчувствие, все едно предизвикваше съдбата. Изпита страх, че животът на Юки наистина ще е кратък.
— Внимавай! — рече тя, когато чу чичо й да се качва на верандата.
— Тя не знае значението на тази дума — измърмори недоволно Сейко, но хвана нежно Юки за ръката и преди да я изведе от стаята, я погали ласкаво. В този момент Шизука разбра, че въпреки постоянните упреци Сейко обича своята дъщеря също тъй силно като съпруга си.
— Добре дошла, Шизука, отдавна не сме се виждали — рече чичо й, изричайки формално обичайния поздрав. — Надявам се, че си добре.
Погледът му се плъзна по нея и тя доби усещането, че тутакси е разбрал всичко за нея. Тя го погледна по същия начин, с очи, тренирани да забелязват и най-малката промяна в израза и поведението, да тълкуват езика на тялото, което при Кенджи бе особено трудно, тъй като той бе невероятно вещ в преобразяването и превъплъщенията.
— По-добре да влезем вътре — рече той. — Там няма да ни чува и безпокои никой.
Във вътрешността на къщата, зад фалшива стена, която се задвижваше чрез завъртане на една от декоративните топки върху мертека 1 1 Полегата греда на покрив. — Б.пр.
, се намираше скришна стая. Без всякакво усилие Кенджи премести стената встрани и щом влязоха, я дръпна обратно. Тя се върна на мястото си почти безшумно. Стаята бе тясна, светлината — мъждива. Кенджи седна на пода и кръстоса нозе, а тя коленичи срещу него. Той измъкна малко пакетче от пазвата си и го постави на пода.
— Това е изключително важен документ — рече той. — Току-що го донесох лично от Инуяма. Съдържа писмо от Садаму до Ногучи Масайоши. Не се предвижда да знам точното му съдържание, но, естествено, аз го отворих и прочетох. Трябва да го предадеш единствено и само на Курода Шинтаро. Той ще го препрати на владетеля Ногучи.
Шизука се поклони леко.
— Мога ли да знам какво е съобщението?
Той не й отвърна направо.
— Как са нещата между теб и Араи?
— Мисля, че ме обича — отвърна тя с приглушен глас. — Има ми пълно доверие.
— Много добре — отбеляза Кенджи. — Разбира се, никой не знаеше, че ще се случи така, когато те пратихме обратно в Кумамото, но нещата не можеха да се развият по-добре. Браво!
— Благодаря, чичо.
— А ти? Надявам се, че няма да си загубиш главата по него?
— Може и да има известна опасност — призна тя. — Не е възможно да не откликнеш, когато си обичана от такъв мъж.
Кенджи изсумтя пренебрежително.
— Внимавай. Араи може да ти стане враг така внезапно, както се е увлякъл по теб, особено ако се почувства измамен или оскърбен. Той е не по-малък глупак от всеки друг воин.
— Не, не е глупак — възрази тя. — Сприхав е и безразсъден, но има остър ум и е много смел.
— Е, този флирт с Отори Шигеру е вбесил Садаму. По-добре предупреди Араи да се разграничи от Отори и да направи ясно изявление, че подкрепя Тохан, иначе догодина по това време ще бъде лишен от собственост, ако все още е жив.
Читать дальше