Майкъл Кан: Заговорът „Ханаан“

Съществуваха, разбира се, поне двама Греъм Маршаловци. Винаги съществуваха.

Първият беше общественикът Греъм Андерсън Маршал III. Завършил училището „Чоат“, колежа „Барет“, правния факултет в Йейл. Висок, елегантен, с квадратна челюст, прошарена коса, проницателни сини очи. Капитан от военноморските сили на САЩ — две години в Южна Корея. Три години в антимонополния отдел на Министерството на правосъдието. Заместник-министър в администрацията на Форд. Сега старши сътрудник в „Абът и Уиндзър“, третата най-стара и втората най-голяма юридическа фирма в Чикаго. Член на управителния съвет на колежа „Барет“ и на борда на директорите на единадесет корпорации и две благотворителни фондации. Добър играч на тенис, отличен на скуош и известен със склонността си да погажда груби шеги. (Маршал беше предполагаемият организатор на грабежа на статуята на сирената в колежа „Барет“.) Къща в Кенилуърт: дъбове, гараж за две коли (БМВ и една, подходяща за провинцията), басейн, сауна до главната баня. Слънчевото място бе разположено на нежно зелен хълм с изглед към езерото Женева. Женен за Джулия Емерсън Харисън (по баща) — завършила училището „Чатъм хол“ при колежа „Смит“. Две деца: дъщеря в Монт Холиок, син (също „Чоат“, колежа „Барет“, Юридическото в Йейл), после в „Съливан и Кромуел“.

Накратко, могъщ адвокат на корпорации, юрист в разцвета на силите си с клиенти измежду първите две колони на 500-те най-богати от класацията на списание „Форчън“, всеки от които плащаше на „Абът и Уиндзър“ 3.50 долара за все ки час от времето на Маршал. „Това е най-добрата сделка в града“ — както казваше главният адвокат на голяма стоманодобивна чикагска компания, от чиято страна Маршал се беше явявал пред Върховния съд на САЩ точно шест дни преди да почине.

Според некролозите в чикагските вестници и в „Ню Йорк Таймс“, общественикът Греъм Андерсън Маршал бе получил масивно запушване на коронарните съдове приблизително около десет часа и петнадесет минути вечерта на 11 юли, „докато е работил върху апелативно досие на улица «Ласал» в офисите на «Абът и Уиндзър». Бил е закаран до северозападната болница, построена в памет на падналите във войните, където усилията да го спасят са били неуспешни.“ Починал в единадесет часа и седем минути вследствие на сърдечен удар.

Сърдечен удар не е необичайна причина за смъртта на един 52-годишен съдружник на голяма юридическа фирма. Но дежурните от „Бърза помощ“ в болницата няма да забравят скоро начина, по който бе регистрирано предпоследното явяване на един от най-могъщите чикагски адвокати.

Това ни връща към личността Греъм Андерсън Маршал, починал от сърдечен удар в единадесет часа и седем минути в същата тази потна вечер. Дежурният, посрещнал линейката, дръпнал и отворил задната врата, надзърнал вътре и се изправил с цинична усмивка.

— Ах, ах. Какво има тук? — казал той, а по лицето му пробягвали червени отблясъци от въртящата се лампа на линей ката. — Сякаш старият Жак Кусто се е забавлявал твърде много с морската сирена.

Мъртвият адвокат бил облечен с оранжев бански костюм, скъсан при чатала му. Бледа нишка от семенна течност се стичала от пениса му. Единият му крак бил обут с черен плавник, а другият — бос.

Липсващият плавник все още лежал върху ориенталски килим в хола на жилището на осемнадесетия етаж на сградата „Крайбрежна кула“. Синди Рейнолдс притежавала този апартамент и Греъм Андерсън Маршал я посещавал всеки втори четвъртък, за да задоволява страстта си към масажите и предпочитанията си към френската любов. Мис Рейнолдс бе красива, дългокрака и гъвкава. Една вечер с нея струваше 900 долара (1000, ако е с видеокасета) и обикновено включваше престъпване на няколко градски разпоредби и извършването на поне две от илинойските позорни престъпления против природата, едно от които тя изпълнявала с Греъм Андерсън Маршал в момента на смъртта му.

Въпреки че студентите по договорно право могат да оспорват дали Маршал е получил пълната облага от сделката онази вечер, никой не може да обвини мис Рейнолдс, че не е положила достатъчно усилия, за да намали евентуалните щети. Тя позвънила първо на болницата. Второто й телефонно обаждане било до управляващия съдружник на „Абът и Уиндзър“, който бързо задействал необходимите сили, та обикновеният гражданин Греъм Андерсън Маршал тихо и сигурно да бъде забравен много преди отпечатването на сутрешните вестници.