Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

— Рейчъл — каза той, след като келнерката отнесе бланката с поръчката ни. — Поканих те тук, за да обсъдим един особен юридически проблем. Изключително щекотлива материя. — Той пристегна възела на хлабавата си вратовръзка. Върху копчетата му за ръкавели със староанглийски шрифт бяха изписани инициалите ИХР. — Управителният комитет на „Абът и Уиндзър“ ме натовари да те запозная със случай, с който ние се сблъскахме.

— Поласкана или подозрителна да бъда?

— Първото — засмя се Ричардсън. — Във фирмата все още има хора, които много те ценят. Аз съм един от тях.

— Конфликтен случай ли е? — попитах аз. Понякога големите фирми избягваха да представляват няколко подзащитни в един и същи съдебен процес поради потенциалната възможност от сблъсък на интересите между страните. В тези ситуации фирмата представляваше най-добрите клиенти, например най-голямата компания или нейния най-висш служител, а препращаше останалите клиенти към други юридически фирми, за предпочитане твърде малки, та да не могат да измъкнат големия клиент. Всяка голяма чикагска фирма имаше кръг от малки фирми, обикновено образувани от нейни бивши членове, които тя използваше при конфликтни ситуации. През миналата година „Абът и Уиндзър“ ми бяха пратили два такива конфликтни случая.

— Предполагам, че тук съществува възможен сблъсък между интереси, но не в обикновения смисъл на тази дума — каза Ричардсън. — Нека да ти обясня. Това засяга Греъм Маршал. Разбра за неговата смърт, нали?

— Видях некролога миналия месец. Бях шокирана.

— Ние също. — Ричардсън леко поклати глава. — Трагична загуба.

За момент замълчахме.

— Някой служител ли го е намерил?

Ричардсън ме погледна, а сивите му очи бяха присвити.

— Защо питаш?

— В некролога бе написано, че е починал в офиса вечерта. — Присвих рамене. — Предполагам, че е просто нездраво любопитство. Спомням си, че Бил Филипс намери Джийн Хубър.

Ричардсън се отпусна.

— Не, не мисля, че го е намерил наш служител.

Салатите пристигнаха. Ричардсън мълчеше, докато сервитьорът се отдалечи.

— Както ти обяснявах, това касае мистър Маршал. По точно засяга наследството му. Проблемът е твърде необичаен.

— Не се ли занимава фирмата със завещанието му?

— Да. Харлан Додсън го подготви. Изглеждаше, сякаш няма никакви проблеми. Но мистър Маршал е направил допълнение към завещанието си преди две години. Очевидно без наше знание. — Той замълча, облягайки се леко напред. — Рейчъл, това, което ще ти разкажа, е твърде поверително. Знаят го само членовете на управителния комитет и Харлан Додсън, който се занимава със завещанието.

Аз кимнах.

— Тази добавка към завещанието на мистър Маршал постановява създаването на попечителски фонд от 40 хиляди долара за грижата и поддръжката на гроб в гробището, наречено „Земя на въртящите се опашки“.

— Какво е това гробище?

Той замълча за момент.

— Гробището е за домашни животни.

— Гробище за домашни животни ли? — Лицето ми остана безизразно.

Ричардсън се намръщи.

— Аз също бях изненадан.

— Кой е погребан там?

— Това е твоята задача.

— Какво имате предвид?

— Името на домашното животно е Ханаан според допълнението към завещанието.

— Куче ли е?

— Не знаем. — Ричардсън поклати глава. — Честно, нямам представа. Харлан Додсън попита вдовицата на Маршал и децата му за допълнението към завещанието. Никой от тях не знае нищо за него. Никой не е чувал за Ханаан. Джулия Маршал е много алергична към кучешки и котешки косми. Семейството никога не е имало домашно животно.

— Не може ли просто да си направите отвод като попечители?.

— Бихме могли. Това е така нареченото почетно попечителство и бихме могли да се откажем. Но има някои аспекти, които правят непривлекателен съдебния отвод. Например допълнението към, завещанието ме упълномощава да бъда съпопечител заедно с вдовицата на Маршал. По-точно, съпопечител трябва да бъде управляващият съдружник във фирмата по времето на смъртта на Маршал. Задълженията ми според добавката са не само грижата и поддръжката на гроба, но и да организирам доставката на цветя — две дузини бе ли рози с дълги дръжки в четири точно определени дни всяка година. — Ричардсън въздъхна и леко поклати глава. — За тези задължения ще ми бъде заплащано по двойно по-висока от моята нормална часова тарифа. Попечителството остава в сила двадесет и една години след смъртта на последния адвокат, който е бил член на управителния комитет по времето на смъртта на Маршал.