Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

— Какво ще стане после?

— Оставащият капитал ще бъде предаден на „Абът и Уиндзър“.

За момент премислих всичко.

— Странно попечителство.

Ричардсън кимна.

— Наистина е такова.

— Поставя фирмата в неизгодно положение.

— В твърде неизгодна позиция сме. Разбира се, ние представляваме Семейството на Маршал при разкриването на това наследство. Но тъй като моята фирма в крайна сметка е облагодетелствана от попечителството, отказът ни да сме негови изпълнители ще бъде съмнителен. Ако допълнението към завещанието бъде обявено за невалидно, средствата от попечителския фонд ще отидат в полза на фирмата. Въпреки че 40 хиляди са незначителна сума при нашия годишен оборот от 87 милиона долара, не мога да допусна да се прокрадне дори сянка на съмнение, че фирмата ми ще се облагодетелства за сметка на семейството на Маршал.

— Бихте могли да разрешите проблема, като прехвърлите сумата от попечителския фонд на семейството — казах аз.

— Така ще направим, разбира се. Ако се стигне дотам. Но за това, първо, е необходимо съдът да обяви за невалиден попечителския фонд.

— А съдебното решение може да означава неприятна статия във вестник „Сън Таймс“.

— Точно така. — Ричардсън постави вилицата си на чинията със салата. — Има още един важен фактор, който трябва да вземем предвид — желанията на Маршал. Колкото и ексцентрично да е попечителството, то все пак е негово желание. Докато не разберем със сигурност какво има в този гроб и защо го е заровил в това гробище за домашни животни, трябва да уважаваме желанията на мистър Маршал.

— Вие искате да разкрия какво има в този гроб — казах аз.

— Да. А също, ако е възможно, защо го е погребал там. Трябва да открием фактите зад това странно допълнение. Така ще бъдем в силни позиции, за да оценим положението и да посъветваме семейството.

— Защо аз? — попитах накрая.

Ричардсън отпи глътка от виното си и постави чашата обратно на масата.

— Този въпрос изисква разследване на фактите. — Той се усмихна. — При всеки случай управителният комитет смята за неуместно наш служител да изучава личните дела на един от нашите най-старши съдружници. От друга страна, не е удобно да прехвърлим случая на изцяло външен човек.

— А аз съм нещо като член на клана.

— Точно така. Ти беше във фирмата, работи продължително с мистър Маршал по споровете в „Ботълс и Канс“. Уверени сме, че ще водиш разследването компетентно и дискретно. — Ричардсън направи пауза. — Честно казано, Рейчъл, аз ви виждам повече като мой адвокат по този случай. Преди всичко аз съм съпопечител на завещанието за този Ханаан. Освен това аз съм лицето, посочено в допълнението към завещанието, което трябва да се занимава със задълженията по грижата и поддръжката. Поради тези причини управителният съвет ще се съобрази с избора ми за външен адвокат.

Той отпи още глътка вино.

— Бях много впечатлен от начина, по който водихте делото на Андерсън за попечителство миналото лято.

Делото „Андерсън“ за попечителство. Мелани Андерсън се обърна към мен три години след развода си с известен строител-предприемач от Северното крайбрежие. Бившият съпруг бе решил да обяви война за попечителство над двете им деца и наел най-агресивната адвокатска фирма в Чикаго, специализирана за семейни отношения, да води делото. Задачата им бе да опровергаят първоначалното попечителство, като докажат, че моята клиентка не е годна да бъде майка. Процесът продължи пет седмици, бе пълен с твърдения за лесбийство, малтретиране на децата, пристрастеност към наркотици. Местните медии го харесваха, вестник „Ню Йорк Таймс“ му посвети статия с две снимки: на едната — аз и Мелани при влизането ни в съдебната зала, на другата — съпругът й влизаше в залата, заобиколен от антуража си от четири адвокатки. Една от моите стратегии бе — клин клина избива, — но моят детектив не можа да намери нищо мръсно за бившия съпруг. Все пак по време на втората седмица от процеса аз получих тайни сведения от донесения във ФБР. През уикенда сама продължих разследването и следващата седмица можах да принудя бившия съпруг да преглътне седем пъти един подир друг петата поправка към конституцията 1 1 Петата поправка към конституцията на САЩ, приета в 1791 г., гласи, че никой не може да бъде принуден да дава показания срещу себе си. – Б. пр. по време на кръстосания разпит в отговор на моите въпроси за страстта му към кокаина. Спечелих делото, присъдата на съда беше потвърдена в неговото решение. Мелани и двете й деца все още се опитват да се върнат към стария си живот. Беше първото ми, но и последно дело за попечителство.