Лиан Хърн - Заговорът

— Кажете и на мен.

— Вчера владетелката Маруяма се опитала да избяга от замъка заедно с дъщеря си — гласът на Кикута бе равен и безпристрастен. — Подкупила някакви лодкари да я превозят през реката. Те били предадени и заловени. И трите жени се хвърлили във водата. Владетелката и дъщеря й се удавили, но прислужницата Сачие била спасена. По-добре да се беше удавила, защото после я изтезавали и накрая тя разкрила отношенията на владетелката Маруяма с Шигеру, съюза с Араи и връзките на господарката й със Скритите.

— Преструването, че сватбата ще се състои, продължило, докато Шигеру се озовал в замъка — каза Кенджи. — Там всичките му хора били избити, а той самият бил обвинен в измяна — млъкна за момент и после продължи тихо: — Вече е окачен на крепостната стена…

— Разпънат на кръст?

— Увесен за ръцете.

За миг затворих очи, представяйки си болката, изкълчването на раменете, бавното задушаване, ужасното унижение.

— Смърт на воин, а? Бърза и достойна? — рекох с укор към Кенджи.

Той не отвърна. Лицето му, обикновено толкова подвижно, бе застинало, а бледата му кожа бе побеляла.

Пресегнах си и докоснах Джато. После казах на Кикута:

— Искам да направя едно предложение на Племето. Знам, че работите за онзи, който ви плати най-много. Аз ще откупя услугите си от вас с нещо, което вие, изглежда, цените… а това са моят живот и моето подчинение. Позволете ми да отида довечера и да го сваля. В замяна ще се откажа от името Отори и ще се присъединя към Племето. Ако не се съгласите, ще сложа край на живота си тук. Никога няма да напусна тази стая.

Двамата учители си размениха погледи. Кенджи кимна едва забележимо. Кикута каза:

— Трябва да приема, че ситуацията се е променила. Май се озовахме в задънена улица — отвън внезапно настана суматоха, разнесоха се викове и тропот на тичащи нозе. Двамата се заслушахме по типичния за Кикута начин. Шумът заглъхна и той продължи: — Приемам предложението ти. Имаш моето разрешение довечера да отидеш в замъка.

— Аз ще отида с него — каза Юки — и ще приготвя всичко, от което може да имаме нужда.

— Ако учителят Муто се съгласи…

— Съгласен съм — рече Кенджи. — Ще дойда и аз.

— Няма нужда — рекох.

— Все едно, идвам с вас.

— Знаем ли къде е Араи? — попитах.

— И цяла нощ да вървят, пак няма да пристигне преди разсъмване.

— Но се движи насам?

— Шизука смята, че той няма да атакува крепостта. Единствената му надежда е да предизвика Ийда и да го накара да се бият на границата.

— А Тераяма?

— Там ще се вдигнат, щом научат за безчинството спрямо Шигеру — отвърна Юки. — В Ямагата също.

— Никакъв бунт няма да успее, докато Ийда е жив, а и това са други грижи, които не ни засягат — намеси се Кикута с гневна нотка в гласа. — Ти можеш да свалиш тялото на господаря си, ала споразумението ни не включва нищо друго!

Не казах нищо. „Докато Ийда е жив…“

Отново валеше и нежният ромон на дъжда обгръщаше града, миеше керемиди и каменни настилки, освежаваше застоялия въздух.

— А госпожица Ширакава? — попитах.

— Шизука казва, че е потресена, но се владее. Изглежда, към нея не са насочени никакви подозрения, ако не се смята вината, която върви със злополучната й репутация. Хората твърдят, че е прокълната, но не е заподозряна за участие в конспирация. Прислужницата се е оказала по-слаба, отколкото са предполагали Тохан, и е намерила избавление от изтезанията в смъртта, преди да е обвинила в престъпление и Шизука.

— Разкрила ли е нещо за мен?

Кенджи въздъхна.

— Тя знаеше само, че си от Скритите и че те е спасил Шигеру, което вече бе известно на Ийда. Той и Андо смятат, че Шигеру те е осиновил, за да ги засегне, и че ти си избягал, когато са те разпознали. Не подозират принадлежността ти към Племето и не знаят нищо за уменията ти.

Това бе едното предимство. Второто бе във времето и в нощта. Дъждът намаля до влажна мъгла; облаците бяха гъсти и ниски и напълно закриваха луната и звездите. А третото предимство се състоеше в промяната, която бях претърпял. Нещо предварително заложено в мен, което доскоро бе някак непълно, сега бе придобило своята завършена форма. Избликът на дива ярост, последван от дълбокия сън, в който ме бе потопил Кикута, бяха стопили ненужната част от природата ми и бяха оставили сърцевина от стомана. Разпознах в себе си онези черти, определящи истинската същност на Кенджи, които бях успял да доловя, макар и бегло. Все едно Джато бе оживял.

Тримата прегледахме облеклото и екипировката. След това прекарах един час в упражнения. Мускулите ми все още бяха схванати, макар че вече не ги чувствах така болезнени. Най-много ме тормозеше дясната китка. Когато преди малко вдигнах Джато, пронизващата болка стигна чак до лакътя. Накрая Юки я стегна с кожен ремък.