Лиан Хърн - Заговорът

Владетелят Отори прекоси градината и се отправи към къщата. Аз се спрях за момент, обзет от колебание, без да знам дали да го последвам, или да отида с хората му, но той се обърна, извика името ми и ме подкани с жест да вървя след него.

Градината изобилстваше от дървета и храсти, които растяха съвсем различно от дивите дървета в планината — скупчени и притиснати едно до друго. Тук всяко от тях растеше в свое собствено пространство, опитомено и улегнало. И въпреки това от време на време ми се струваше, че виждам планината, сякаш я бяха пленили и пренесли тук в умален вид.

Градината бе наситена и със звуци — звукът на вода, която се точеше на тънка струйка от тръбите или подскачаше буйно по камъните. Спряхме да си измием ръцете при водохранилището и водата се оттече бълбукайки, все едно бе омагьосана.

Слугите от къщата вече чакаха на верандата да поздравят своя господар. Изненадах се от малкия им брой, но после разбрах, че владетелят Отори живее съвсем скромно. Имаше три млади момичета, една по-възрастна жена и мъж на около петдесет години. След обичайните поклони момичетата се отдръпнаха, а двамата по-възрастни се втренчиха в мен със зле прикрито удивление.

— Толкова прилича на…! — прошепна жената.

— Странно! — съгласи се мъжът, поклащайки глава.

Владетелят Отори се усмихваше, докато изуваше сандалите си. После влезе в къщата.

— Срещнах го в тъмното! Разбрах го едва на следното утро. Случайна прилика, нищо повече.

— Напротив — възрази жената, докато ме въвеждаше в къщата. — Направо му е одрал кожата! — мъжът вървеше след нас, втренчил поглед в мен със стиснати устни, все едно току-що бе отхапал възкисела слива — явно предчувстваше само беди от появата ми в този дом.

— Както и да е, нарекох го Такео — каза господарят през рамо. — Сгорещете вода и му намерете подходящи дрехи.

Мъжът изсумтя удивен.

— Такео! — възкликна жената. — А как ти е истинското име?

Когато не отвърнах нищо, а просто свих рамене и се усмихнах, мъжът избухна:

— Той е слабоумен!

— Не, говори си много добре — отвърна нетърпеливо владетелят Отори. — Чух го да приказва. Само че е видял нещо ужасно, от което временно е онемял. Щом шокът отмине, ще проговори отново.

— Разбира се — каза жената, като ми се усмихваше и ми кимаше. — Ела сега с мен, аз съм Чийо. Ще се погрижа за теб.

— Простете, владетелю Шигеру — рече упорито възрастният мъж. Предположих, че двамата слуги познаваха господаря още от детството му и го бяха отгледали. — Простете, но какви са ви плановете за момчето? Трябва ли да му се намери работа в кухнята… или в градината? Ще се обучава ли на занаят? Има ли някакви умения?

— Смятам да го осиновя — отвърна владетелят Отори. — Можеш да започнеш да действаш по въпроса още от утре, Ичиро.

Последва дълъг миг на мълчание. Ичиро изглеждаше слисан, но едва ли бе по-изумен от мен. Личеше си, че Чийо едва успява да сдържи усмивката си. После двамата заговориха едновременно. Тя се извини тихо и остави възрастния мъж да се изкаже първи.

— Това е твърде неочаквано — заяви той с раздразнение. — Бяхте ли го замислили, преди да заминете?

— Не, стана случайно. Знаеш за мъката ми след смъртта на брат ми и как напразно дирех утеха, пътувайки. Намерих това момче и оттогава с всеки изминал ден скръбта ми става по-поносима.

Чийо събра ръце в молитва.

— Дар от съдбата. Щом ви погледнах, веднага разбрах, че сте друг… някак оздравял. Разбира се, че никой никога не може да замести господаря Такеши…

Такеши! Значи владетелят Отори ми бе дал име като на мъртвия си брат. И щеше да ме осинови, за да стана член на семейството. Скритите казват, че се прераждат с помощта на водата. Аз бях прероден чрез острието на меча.

— Господарю Шигеру, правите ужасна грешка! — рече троснато Ичиро. — Момчето е никой, от простолюдието… какво ще си помислят членовете на клана? Чичовците ви никога няма да го допуснат. Дори отправянето на подобна молба вече е оскърбление.

— Вижте го — каза господарят Отори. — Които и да са били родителите му, някой в миналото му е имал благородническа кръв. Все едно, аз го отървах от Тохан. Ийда искаше да го види мъртъв. След като съм му спасил живота, той ми принадлежи, тъй че съм длъжен да го осиновя. За да не е застрашен от Тохан, трябва да разполага със закрилата на клана. Заради него убих човек, може би дори двама.

— Висока цена. Да се надяваме, че няма да се вдигне още — отсече Ичиро. — Какво е сторил, та е привлякъл вниманието на Ийда?