Р. Салваторе - Сребърни реки

— Твърде често съм служил за изкупителна жертва — горчиво отвърна Дризт.

— Знам — прошепна Алустриел. — Научихме какво се е разиграло пред портите на Несме… нещо, което се е превърнало в твоя съдба тук, на повърхността.

— Научих се да го очаквам — студено рече Дризт.

— Но не и тук! Не го очакваше от Сребърния град… и бе напълно прав.

Съчувствието й го трогна. Гневът му отшумя и той зачака обяснението й, сигурен, че само нещо наистина важно би могло да я накара да извърши подобно нещо.

— Тук стават неща, които нямат нищо общо с теб и не би трябвало да имат — започна тя. — Заплахи за война и тайни съюзничества, слухове и безпочвени подозрения, които биха изглеждали нелепи в очите на всеки разумен човек. Не мога да кажа, че обичам търговците кой знае колко, макар че винаги съм им позволявала да минават свободно през Сребърния град. Те се боят от нещата, в които ние вярваме и ги смятат за заплаха за начина, по който са устроени техните общества… и навярно с основание. Те са наистина могъщи и биха се радвали, ако Сребърният град споделяше поне част от техните виждания. Ала стига съм говорила за това. Както казах, всички тези неща нямат нищо общо с теб. Единственото, за което те моля, е да ме разбереш. Като господарка на своя град понякога се оказвам изправена пред труден избор — и тогава ми се налага да избера доброто на хората си, дори и ако със своите действия се налага да навредя на някой отделен човек.

— Боиш се от лъжите и подозренията, които могат да се разпространят за теб, ако един Мрачен елф получи правото да влезе в града ти? — промълви Дризт, без да може да повярва на ушите си. — Нима самото присъствие на един Елф на мрака в града ти е достатъчно, за да накара хората да вярват, че си сключила някакво зловещо съюзничество с подземния свят?

— Ти не си просто „един Мрачен елф“ — поправи го Алустриел. — Ти си Дризт До’Урден, име, което е предопределено да проехти и в най-затънтените кътчета на Царствата. Ала засега ти си един Елф на мрака, който все по-често започва да се набива в очите на северните владетели, а те все още не знаят, че си се отрекъл от народа си.

След малко Алустриел продължи:

— Нещата са дори още по-сложни. Знаеш ли, че имам две сестри?

Дризт поклати глава.

— Буря, тя е прочут менестрел и Ястреборъката Чучулига, която избра скиталческия живот. И за двете името на Дризт До’Урден означава много. За Буря то е името на една надигаща се легенда, която трябва да бъде възпята по подобаващ начин. Що се отнася до Чучулига… за нея все още не съм много сигурна. Мисля, че в нейните очи ти си герой, въплъщение на всички онези качества, които тя, като скиталец, се опитва да развие и усъвършенства у себе си. Тя пристигна тази сутрин и научи, че ти също се каниш да посетиш Сребърния град.

— Тя е много по-млада от мен — добави Алустриел след малко. — И не разбира много от политически машинации и планове.

— Боиш се, че би могла да ме потърси? — попита Дризт, разбирайки опасенията й.

— Тя ще го направи, рано или късно — отвърна Алустриел. — Ала сега не му е времето, не и в Града на сребърната луна.

Тя се вгледа в него и нещо в очите й загатна за по-дълбоки — и по-лични — съображения.

— Нещо повече — по всяко друго време самата аз бих поискала да се срещна с теб.

Сега, когато бе научил за политическите борби, с които Алустриел трябваше да се справя, Дризт прекрасно разбра как би изглеждала една такава среща в очите на външния свят.

— По друго време, на друго място, може би? — отвърна той. — Ако ти е удобно, разбира се.

— За мен ще бъде чест — усмихна се тя.

Приятен трепет пробяга по тялото на елфа. Той вдигна поглед към звездите и се замисли дали ще дойде ден, в който няма да се чуди дали решението му да дойде на повърхността е било правилно или не, или животът му щеше да си остане една безкрайна поредица от крехки надежди и разбити очаквания.

— Дойдохте заради Подземието на мъдреците, нали? — най-сетне наруши мълчанието тя. — За да се опитате да откриете нещо за Митрал Хол.

— Опитах се да накарам джуджето да влезе — отвърна Дризт. — Само че той е доста твърдоглав.

— Така и предположих — засмя се Алустриел. — Но не бих искала с действията си да попреча на благородното ви дело. Сама изчетох книгите в Подземието. Дори не можете да си представите колко е огромно то! Стените му са отрупани с десетки хиляди книги и нямаше да знаете откъде да започнете. Ала аз го познавам по-добре от всеки друг на този свят и успях да науча неща, които вие бихте търсили седмици наред. Малко е писано за Митрал Хол, за съжаление, та не открих почти нищо. Успях единствено да получа съвсем бегла представа за местността, в която се намират Сребърните зали.